Давещата се патица

— След това умряла.

— И откъде знаете всичко това?

— Заех се да установя всичко — каза мисис Дангерфийлд.

— Защо?

— Защото, не знам дали ще ми повярвате, имах угризения на съвестта.

— Откога?

— От дълго време. Но това чувство ме завладя съвсем силно, когато някой ангажира детектив, който започна да проучва тези неща.

— Кой го ангажира?

— Не знам. Отначало мислех, че е самата Сара. Беше някой, който живееше в Ел Темпло, но не можах да открия кой.

— А сега защо идвате при мен?

— Защото мисля, че вие знаете кой стои зад това.

— Какво ви дава основание да мислите така?

— Защото намерих Марвин Адамс. Разбрах, че е сгоден тайно с дъщерята на Уитерспоон и че са ви виждали в имението на Уитерспоон.

— По какъв начин сте установила това? — попита Мейсън.

— Случайно. И за да ви кажа истината, мистър Мейсън, аз бях в Ел Темпло, защото мислех, че агенцията на този детектив трябва да се намира там. Действително той предаваше докладите си по телефона там. Това научих от телефонистката в Сити Хотел в Уинтербург, но не можах да науча номера на телефона, тъй като той сам го набираше.

— И по какъв начин стигнахте до мен?

— От една случайна забележка на мисис Бур — отвърна тя.

— Мисис Бур?

— Не бъдете толкова тайнствен, с нея сте се запознали при Уитерспоон.

— И вие също я познавате?

— Да. От години.

— Къде се запознахте е мисис Бур?

— В Уинтербург. Тя е живяла там.

Мейсън взе един молив от бюрото си и поглади леко с пръсти лакираната му повърхност.

— Това — каза той — е много интересно. По време на убийството трябва да е била много малка.

— Какво искате да кажете?

— Не е ли вярно?

Мисис Дангерфийлд отклони погледа си и намръщи чело, като че ли мислеше усилено.

— Не — каза тя, — не е била много малка. Била е най-малко на седемнадесет-осемнадесет години, а може би дори на деветнадесет. Как смятате, на колко години е сега, мистър Мейсън?

Мейсън каза:

— За съжаление не съм гений при оценките на възрастта. Мислех, че е в края на двадесетте или началото на тридесетте, А за вас бих казал, че не сте по-възрастна от тридесет и осем-девет години.

— Ласкател!

— Не, съвсем сериозно — каза Мейсън; — Нямам никакво намерение да ви лаская, но наистина ми е интересно да разбера как една жена успява да изглежда все така млада, че да не се забелязва колко рождени дни има зад себе си.

— Няма да издам на колко години съм, Но Диана Бур е… чакайте да помисля… тя беше… да, тя е между тридесет и осем и тридесет и девет.

— И вие я познахте след толкова много години? — попита Мейсън.

— Какво искате да кажете — след толкова много години?

— Кога сте я виждала за последен път?

— Приблизително преди три години.

— Оттогава познавате и мъжа й?

Мисис Дангерфийлд поклати глава.

— Не, мисля, че не го познавам. Моминското име на Диана е Перкинс. Направила е живота на майка си доста тежък. Мисис Перкинс говореше за това пред мен. Семейството живееше в нашия жилищен блок. Диана избяга с един женен мъж. След четири или пет години тя се върна и твърдеше, че мъжът се развел и се оженил за нея.

— И какво е казала жена му за това?

— Тя заминала някъде. Хората я загубили от очите си. Може би Диана е казала истината, може би не. Тя напусна града за известно време и се завърна със съвсем нов съпруг.

— С Бур?

— Не, не с Бур — отговори тя, усмихвайки се. — Диана замени бързо няколко пъти старите модели с нови. Момент, как се казваше предишният й мъж? Редклиф, струва ми се, но не съм много сигурна. Мисля, че той поиска развод. За кратко време тя отново беше в Уинтербург, след това замина за Калифорния и там се омъжи за Бур.

— Значи, срещнахте я на улицата и разговаряхте с нея?

— Да.

— Тя спомена ли нещо за убийството?

— Не, беше много тактична.

— Тя знае ли, че Марвин Адамс е син на човека, когото осъдиха за убийството?

— Почти съм убедена, че не знае. Във всеки случай не спомена нищо. Преди мисис Бур да дойде в Ел Темпло, Сара Адамс вече беше починала. Тя е тук само от две-три седмици. Вероятно името Адамс не означава нищо за нея.

— И вие нищо не й разказахте?

— Не, разбира се, не.

— Добре — каза Мейсън, — по този начин става ясно, как сте ме открила. А сега ми разкажете защо всъщност искахте да говорите с мен.

— Исках просто да се освободя от тази тежест — каза мисис Дангерфийлд.

— Един момент. Още един въпрос. Познавахте ли Милтър детективът, който проучваше тези неща?

— Виждала съм го няколко пъти, без той да знае това. Но не съм се запознавала с него, както смятате вие. Никога не съм разговаряла директно с него.