— Кога напуснахте Ел Темпло, мисис Дангерфийлд?
— Днес, рано сутринта.
— Къде е мистър Дангерфийлд?
— Той остана в Ел Темпло. Оставих му бележка, че ще взема колата и ще отсъствам през целия ден. Когато напусках жилището, той похъркваше спокойно. Понеже вечер ляга късно, сутрин спи по-дълго. Аз съм пълна противоположност. Мога да легна и да заспя по всяко време. Той може да влиза и да излиза, това изобщо не ме смущава. Много често сутрин ставам и излизам преди той да се е събудил, тъй като обичам да се разхождам в ранните утринни часове. Считам, че това се отразява добре на човек.
Мейсън отново се облегна назад и затвори очи, като че ли реконструираше отдавна минали събития.
— Значи вие започнахте да проучвате, за да се уверите, че съпругът ви не е бил тогава в Рино?
— Съпругът ми? А, имате предвид Дейвид. Да.
— Кой провеждаше тези проучвания?
— Един познат.
Мейсън каза:
— Всеки път, когато говорите за това, употребявате израза „един познат“. Не мислите ли, че това звучи твърде неопределено? Нито веднъж не назовахте този познат с името му. Може би защото се страхувате?
— Е, мистър Мейсън, какво искате да кажете? Не ви разбирам. Защо трябва да се страхувам?
— Защото това трябва да е някоя или някой и едно име би внесло повече яснота — каза Мейсън.
— Е, и какво от това? Каква е разликата?
— Мисля си само, дали този познат не би могъл да бъде сегашният ви съпруг, Джордж Л. Дангерфийлд.
— Е, обаче… обаче…
— Той ли беше? — попита Мейсън. Тя отговори раздразнено:
— Вие се опитвате по не много почтен начин…
— Той беше — каза Мейсън. Внезапно тя се засмя и каза:
— Да, сега ми е ясно, мистър Мейсън, как сте достигнал голямото си име в кръстосания разпит! Може би аз се опитах да прикрия този факт, защото иначе би могло да прозвучи… е, някой би могъл да направи неверни заключения.
— Така ли? Значи заключението трябва да е било невярно?
Мисис Дангерфийлд отново беше в най-добрата си форма. Тя му се усмихна и каза:
— Но аз ви разказах, мистър Мейсън, колко много държах на мъжа си и колко се страхувах да не го загубя. Смятате ли, че една жена, която изпитва такива чувства, ще изложи щастието си на опасност чрез друг мъж?
— Исках само да разкрия нещо, което вие явно искахте да прикриете. Може би инстинктивно постъпих като при кръстосан разпит — каза Мейсън.
— Познавах — каза тя — Джордж Л. Дангерфийлд известно време преди да се омъжа за Дейвид Лейтуел. Тогава той беше луд по мен. След като се омъжих го срещнах един единствен път и то за да му обясня, че между нас всичко е свършено.
Мейсън повтори бавно думите й:
— Между нас всичко е свършено.
Тя отново се разсърди, но се съвзе бързо и каза:
— Вие се вмъквате по много неприятен начин в мислите на събеседника си. Добре, ако непременно искате така — моят отговор е „да“.
Мейсън каза:
— Вие напуснахте Ел Темпло днес рано сутринта, преди да излязат вестниците?
— Да. Но защо е този въпрос?
— И за какво точно дойдохте тук?
— Вече ви казах, че съвестта ми ме доведе. Знам нещо, за което не съм говорила досега с никого.
— Какво е то?
— В процеса участвах само като свидетел. Никой не ме попита. И аз не предадох доброволно информацията си.
— Каква информация?
— Хорас Адамс и Дейвид водиха борба.
— Искате да кажете, че се караха?
— Не, искам да кажа, че се биха.
— Каква беше причината?
— Не знам.
— Кога стана това?
— В деня на убийството.
— По-нататък — подкани я Мейсън. — Нека чуем всичко.
— Дейвид и Хорас се сбили — каза тя. — Мисля, че моят мъж е пострадал повече. Като се върна вкъщи беше много сърдит. Отиде веднага в банята и си постави студени компреси на лицето. Известно време се въртя в спалнята, търсеше нещо, й след това излезе. Едва след известно време започнах да се питам какво всъщност е правил в спалнята. Спомних си, че чух да измъква някакво чекмедже и пак да го затваря. Веднага изтичах. Там Дейвид държеше пистолета си.
— На кого сте разказвала това? — попита Мейсън.
— На никого, освен на вас. Дори и на мъжа си не съм казвала.
Докато Мейсън прехвърляше в ума си това показание, в стаята се възцари дълга тишина. Той хвърли поглед към Дела Стрийт, сякаш я питаше дали е стенографирала всичко. Дела му кимна почти незабележимо. Това мълчание беше тягостно за мисис Дангерфийлд. Тя отново започна да обяснява.
— Ако адвокатът беше съобщил, че двамата са се били и Дейвид е носел пистолет, тогава можеше да се разглежда като убийство при самоотбрана. Във всеки случай, това нямаше да е едно от тези убийства, за които осъждат хората на смърт.