Дела Стрийт се промъкна енергично край него и вдиша транспарантите.
— Моля ви, загасете светлината и погледнете навън! — каза тя.
Мейсън изключи осветлението. Ярките слънчеви лъчи хвърляха вече резки черни сенки. Те изпълниха стаята с такъв блясък, че току-що угасналата електрическа светлина можеше да се чувства само като оскъден заместител.
— Елате! — каза настойчиво Дела. — Един хубав галоп, след това душ и закуска.
Мейсън погледна към ясната синева на небето. Отвори широко прозореца и в стаята нахлу чистият и свеж утринен въздух.
— Над какво мъдрувате още?. — понита Дела, почувствала нещо особено в настроението му. — Върху този процес?
Мейсън кимна, поглеждайки към купчината хартия и пожълтелите от старост изрезки от вестници.
— Какво не е наред? — попита Дела.
— Почти всичко.
— Бил ли е виновен?
— Би могъл да е той.
— И какво е шилото?
— Начинът, по който е воден процесът. Човекът може да е бил виновен, но може и да не е бил. Според начина, по който е постъпил защитникът му, за съдебните заседатели е било възможно само едно решение — предумишлено убийство. И в цялата афера, доколкото си я представям, няма нищо, което да ми дава възможност да кажа на Джон Л. Уитерспоон: „Съдейки по това и това, може да се заключи, че този човек е бил невинен.“ Съдебните заседатели са го обявили за виновен въз основа на представените доказателства. Значи и присъдата на Уитерспоон няма да бъде по-различна. И никой няма да може да го спре да разруши живота на двама млади. Дори ако вината на осъдения не е доказана категорично.
Дела Стрийт разбиращо мълчеше. Мейсън постоя още малко с поглед, зареян в зъбатите гребени на стръмните, високи почти три хиляди метра планини, после се обърна, усмихвайки се и каза:
— Трябва да се обръсна.
— О, няма значение. Обувайте ботушите и да тръгваме. Най-добре обуйте панталон с презрамки и вземете коженото яке, повече не е нужно.
Тя отиде до гардероба, намери ботушите му за езда и якето, извади ги навън и каза:
— Ще ви чакам долу, във фоайето.
Адвокатът се преоблече бързо, намери Дела и двамата излязоха навън, където ги очакваше приятно хладната утрин. Човекът, който се грижеше за конете, посочи два приготвени за езда. Като видя как Мейсън и Дела се метнаха върху седлата, той се усмихна на Мейсън.
— Истинският ездач се познава още по качването — каза той. — Тези коне са добри, но утре ще получите още по-добри.
По лицето на Мейсън личеше, че посреща забележката на коняра с интерес.
— По какво разбирате, че мога да яздя?
— Много дребни неща показват това — отговори конярът. — Новакът се опитва да ни убеди, че е яздил още като момче. Но като се види как се държи отпред и отзад за седлото при качване — изсумтя презрително той. — А вие изобщо не докоснахте задната част на седлото. Желая ви приятна езда.
Мейсън изглеждаше толкова замислен, че Дела веднага го понита:
— За какво мислите сега?
— Мисля за това, което току-що каза конярът за качването. Адвокатът винаги трябва да държи очите и ушите си отворени за дребните неща.
— Какво значение би могло да има за един адвокат това, как ще се качи на седлото?
— Може да значи и много, и съвсем нищо.
Тя приближи коня си до неговия.
— Малките неща — каза Мейсън, — подробностите, които наблюдателят със средни способности не забелязва, тъкмо това са определящите цялото точки. Онзи, който различава значението на привидно незначителните подробности, него трудно ще го измами някой. Вижте този коняр. Хората, които идват тук, имат пари, приема се, че са и разумни. Повечето от тях са имали възможност да получат най-доброто образование, което може да се има за пари. Обикновено те се опитват да преувеличат ездаческите си умения, за да получат по-добри коне. Но забравят, че тъкмо дребните неща ги издават. Конярът стои спокойно, уж нищо не вижда, но в действителност може точно да прецени кой разбира от коне. Един адвокат трябва да умее да цени значението на тези неща.
— Мислите, че той трябва да познава всичко това?
— Невъзможно е да знае всичко — каза Мейсън, — защото ще бъде пътуващ справочник. Но трябва да познава основните факти. И трябва да знае как да се сдобие със сведения за това, което му е нужно, когато иска да докаже, че някой лъже, ако държанието на засегнатия противоречи на думите, които излизат от устата му.
Дела видя изкривеното от гримаса лице, умората в очите му и каза:
— Този случай ви безпокои много.
Той отговори:
— Преди седемнадесет години е бил обесен един мъж. Може би е бил виновен, може би — не. Съвсем сигурно е обаче, че е бил обесен, защото защитникът е действал неправилно.