— Какво едно?
— Още едно убийство.
— Значи освен Лесли Милтър още някой…?
— Да, да! Боже мой, просто е необяснимо! Проклета история! Всички са полудели…
— Кой е убитият?
— Човекът, който беше гост в моята къща — Роланд Бур.
— Как е убит?
— По същия начин, както Лесли Милтър. Някой е поставил ваза с киселина в стаята му, хвърлил вътре цианкалий и си отишъл. Бедният човек лежеше в леглото със счупен крак, той изобщо не е могъл да стане. Трябвало е да лежи в леглото и да се остави да го убият.
— Кога стана това?
— Преди около един час.
— И кой е убиецът?
— Точно затова трябва да дойдете — изкрещя Уитерспоон в телефона.
— Кой е убиецът?
— Оглупялата полиция твърди, че аз съм направил това!
— Арестуван ли сте?
— Прилича ми на нещо такова.
— Не давайте никакви показания, запазете абсолютно мълчание! Ще дойда по най-бързия начин.
Той остави слушалката и махна с ръка на Дела.
— Вземете нещата си, тръгваме за Ел Темпло.
— Но вие забравяте Алгоуд — каза мис Стрийт. — Той вече е на път към нас.
Мейсън, който вече беше станал от креслото и искаше да отиде към гардероба, спря на ъгъла на бюрото си.
— Вярно, изобщо не помислих за него.
Телефонът иззвъня. Дела вдигна слушалката и каза на Мейсън:
— Той е вече в сградата.
— Доведете го, Дела — каза той и седна отново в креслото.
Когато Дела го въведе, Алгоуд се опита да запази внушителна и строга физиономия. С пенснето, което носеше прикрепено, на черна лента на ревера си, лицето му наистина придобиваше строг и енергичен израз.
В ъгъла на устните на Мейсън заигра усмивка.
— Седнете, Алгоуд — каза той.
Алгоуд зае мястото с тържествен, церемониален вид.
— Благодаря ви, мистър Мейсън.
— Какво стана с посещението, което направи вашата секретарка при Милтър?
— Това нещо ме безпокои извънредно много, мистър Мейсън. Аз искам да ви обясня някои неща.
— Какво да ми обясните?
— Как се стигна дотам.
— Имам само няколко минути на разположение. Започвайте!
Алгоуд нервно обви лентата на пенснето около показалеца си.
— Искам да ви уверя, че мис Елбертън има необикновено високо чувство за дълг.
— Спрямо кого?
— Към мен, към службата си.
— По-нататък, моля.
— Милтър поддържаше постоянна връзка с мен. В тези неща той беше много своенравен.
— Дори ако не е било желателно?
— Да.
— Е, добре, значи тя знае кой е Милтър — каза нетърпеливо Мейсън. — Но как стана така, че тя е разбрала за разговора ни?
— Вина за това имам самият аз, поради небрежността ми — обясни Алгоуд. — Към това се прибавя и женското любопитство. Имаме разговорно устройство и малко преди да дойдете, говорих с нея. По недоглеждане съм оставил устройството включено. Така тя е могла да подслуша разговора ни. Говорила е с Милтър за нашия разговор без мое знание. Направила го е на своя глава. Искам да кажа, опитала се е…
— Тя не се е срещнала с него?
— Не.
— Защо?
— Тя ми каза, че когато пристигнала в жилището на Милтър, той бил зает с друго.
— Бил ли е жив, когато е пристигнала?
— Тя не знае това.
— Как така?
— Тя изобщо не се е качила горе, защото някой друг е бил при него.
— Глупости — грубо каза Мейсън, — Тя е имала ключ от жилището.
— Да. Тя ми обясни…
— Оставете! — прекъсна го Мейсън. — Ако вие вземате тези обяснения за чиста монета, аз — не! Да говорим ясно и по същество. Милтър е бил изнудвач. Когато ми казахте, че сте го освободил заради неговата недискретност, аз ви повярвах. Но след всичко, което се случи, започвам да се съмнявам.
— В какво се съмнявате? — попита Алгоуд, чийто поглед се местеше във всички посоки, но не и натам, където седеше Мейсън.
— Изглежда вашата агентура е затънала до шия в разни афери.
— Мистър Мейсън, да не искате да кажете, че аз…?
— Няма време за драматични сцени — каза Мейсън. — Просто ви обясних, че в началото вярвах на вашите думи. Сега, обаче, няма да приема нищо, без съответната проверка. Поредицата от случайности е твърде дълга. Най-напред разговаряхме за един от сътрудниците ви, който се занимава с изнудване. „От небрежност“ оставяте разговорната уредба включена, така че секретарката ви да може да чуе моите думи. Тя притежава ключ от жилището на този човек! След това заминава за Ел Темпло. Знаете ли Алгоуд, естествено е да се помисли, че вие сте планирал всичко за едно ограбване. Тъй като сте взел от Уитерспоон парите, които можете да искате законно, сте използвал Милтър като троянски кон, за да наплашите Уитерспоон и да измъкнете още пари от него.
Алгоуд скочи от креслото.