— Не можете да докажете нито една дума от това, което казвате.
Мейсън посочи Дела Стрийт.
— Аз твърдя това в присъствието на свидетелка. А сега идете и ме обвинете в оклеветяване, за да имам възможност да го докажа. Моля, хайде!
За момент Алгоуд постоя нерешително, след това се обърна и изхвръкна от стаята.
Мейсън погледна усмихнат Дела Стрийт.
— Е, една част от нещата са изяснени.
— По-точно?
— Откъде е дошла информацията за статията. Алгоуд е имал намерение да хване здраво Уитерспоон и е смятал, че ще може да ми хвърли толкова пясък в очите, че да не забележа нищо.
— Но вие отгатнахте намеренията му.
— Не веднага и не напълно. Действително забелязах, че той е оставил разговорната уредба включена, за да може момичето да чуе всяка дума, която казваме. Затова натоварих Дрейк да я проследи. А сега, бързо към Ел Темпло.
— Куфарите ни са още в колата — каза Дела. — Ние сме вечните пътници. Не забравяйте, че искахте да надникнете при Дрейк.
— Няма да забравя. Успяхте ли да запишете най-важното от разговора ми с Уитерспоон?
— Още някой е бил убит?
— Точно така.
— Кой?
— Роланд Бур.
— Полицията арестувала ли е вече някого?
— Да.
— Адамс?
— Не. Нашият високоуважаем съвременник Джон Л. Уитерспоон. Помислете върху това!
Те се отбиха за малко в бюрото на Дрейк. Докато разговаряше с него, Мейсън поглеждаше часовника си.
— Слушай, Пол, и си отбележи бързо. Има още един убит. Роланд Бур. Полицията е арестувала Уитерспоон. Изглежда, че е имала основание за това.
— Знаеш ли какви улики имат? — попита Дрейк.
— Още не. Но ме интересува едно нещо. Жената на Роланд Бур е от Уинтербург. По време на убийството на Лейтуел тя е била осемнадесет или деветнадесетгодишна. В деня на убийството Лейтуел и Адамс са се сбили. Лейтуел си отишъл в къщи, взел пистолет и изчезнал. Оттогава жена му не го е виждала. Може би става въпрос за самоотбрана.
— Бой заради жена?
— Имам тази информация от мисис Дангерфийлд, но не искаше да каже нищо повече. Иска да играе със скрити карти и не ми разреши да употребявам официално информацията, Но за нас това е изходна точка.
— Но не можем да покажем това, ако тя не е съгласна.
— Това е само увод към това, което ще ти съобщя — каза Мейсън. — Диана Бур е била местна. Тя неколкократно е напускала, няколко пъти се е омъжвала. И между отделните женитби се е завръщала вкъщи. Роланд Бур е нейният трети брачен експеримент, а може би и четвъртият. Възможно е да се е върнала при предишния си любовник, за да се омъжи. Събери сведения и за Роланд Бур. Преди всичко се опитай да разбереш, дали той е имал връзки с Уинтербург по-рано.
— Ако е имал, какво ще значи това?
— След това разбери, дали е познавал Корина Хейсън.
— Не се ли натрупват твърде много случайности? — попита Пол Дрейк.
— Случайности? Дявол знае! Ако нещата стоят така, както аз си мисля, всичко е било точно и целенасочено планирано. Уитерспоон е много благодатен обект. Всеки би се изкушил да го надхитри. Гордостта му от имението и желанието да го показва, страстта му към риболова и цветната фотография са удобен претекст да се влезе във връзка с него. Наистина, Пол, всичко се подрежда в тази схема.
— Къде?
— В един план за преднамерено убийство.
— Не мога всичко да разбера.
— Сега нямам време за обяснения — каза Мейсън, тръгвайки към вратата. — Ще го разбереш, ако изровиш необходимите факти.
— Какво направи с Алгоуд?
— Понатиснах го малко — ухили се Мейсън. — Момчето се демаскира само. Обзалагам се сто срещу едно, че той ръководи този скандалджийски вестник. Това му носи сделки и възможност да използва още веднъж добитите при сделките сведения. По този начин поставя основите за една тлъста печалба, щом стане време да продаде вестника.
— Значи блондинката е действала по негови инструкции?
— Още не знам това. Възможно е всеки да е искал да надхитри другия. Но в едно можеш да си сигурен — той е публикувал това нещо във вестника като стръв. Щом отидох при него и му дадох материал за размисъл, той ми нанесе контраудар, като ми изпрати статията за Уитерспоон. Той пък щеше да натовари самия него, Алгоуд, и тогава този мошеник щеше да измъкне огромен хонорар за новите проучвания.
— Вече ми е ясно — каза Дрейк, — че Алгоуд умее да измъква пари от всички, но ти си постъпил с него малко непредпазливо. Не можеш да докажеш нищо за това и…
— Дали не мога! — разпалено каза Мейсън. — Нека ме обвини и тогава много бързо ще докажа всичко!
— Ако това е така, той няма да те обвини.
— Не, няма да го направи — каза убедено Мейсън. — Хайде, Дела, да тръгваме.