Давещата се патица

16

Джон Л. Уитерспоон, временно задържан от шерифа, беше получил разрешение да разговаря с адвоката си в една от стаите за свидетели до съдебната зала.

— Такава луда история още на бях преживявал! Това е нечувано! — гневеше се той. — И всичко това ме постигна само от идентифицирането на проклетата патица.

— Моля ви, обяснете ми всичко по-точно — каза Мейсън.

— Е, пред полицията казах за патицата, за това, че Марвин я взе от моето имение. За мен нещата бяха съвсем ясни и сега е още така, по дяволите!

— Кажете ми точно какво казахте пред полицията?

— Че Марвин Адамс е взел една патица от моето имение. И аз я идентифицирах като моя собственост. Това беше достатъчно на полицията да арестува Адамс. Заловили са го, когато слизал от влака.

— По-нататък?

— Очевидно Адамс е дал съвсем откровени обяснения. Той казал, че е взел патицата в колата си, но след това тя е изчезнала. Не знае нищо повече за нея. Той признал, че не е претърсил внимателно колата, но е бил учуден, че патицата я няма. Полицията била на същото мнение. Претърсили колата, която карал Марвин и какво мислите намерили вътре?

— Какво?

— Тая проклета патица, в задната част на колата! Сигурно е прескочила облегалката на предната седалка и се е скрила отзад.

— Уитерспоон се изкашля и се размърда на стола. — Това отвратително съвпадение на обстоятелства ме постави в тези клещи — допълни той.

— Продължавайте.

— Както ви казах, снощи тръгнах след вас, за да ви настигна. Но не ви разказах за това, което се случи.

— По-нататък — каза студено Мейсън.

— Значи, аз ви последвах. Докато сте оправял гумата си, съм минал покрай вас, без да ви забележа. Потърсих ви в града. След това ми се стори, че видях мисис Бур и обиколих отново града, за да я търся. Това е истината. Това, което не ви казах, беше една подробност, която можеше да ме постави в много неприятно положение.

— Да я чуем.

— Веднага, след като пристигнах в града, подкарах към жилището на Милтър. Казах ви, че не съм спрял, защото не видях колата ви. Това не е вярно. В действителност бях много възбуден и изобщо не забелязах дали колата ви е там. Паркирах на едно свободно място, отидох направо към жилището на Милтър и позвъних на звънеца. Мислех си, че вие сте горе, тъй като не ви настигнах по пътя.

— Значи вие отидохте до жилището на Милтър?

— Да.

— И?

— Позвъних на вратата. Казах ви вече.

— И след това?

— Никой не се обади, но видях, че вратата не е съвсем затворена. Когато я натиснах, тя се отвори. Не беше заключена.

— И какво направихте след това?

— Качих се малко по стълбите и чух, че идва някой. Беше жена.

— Вие видяхте ли я?

— Не, не видях лицето й. Още като бях по средата на стълбите тя се появи горе на площадката. Можах да забележа един крак и малко от облеклото й. Тя искаше да знае как съм влязъл в къщата. Отговорих й, че искам да говоря с мистър Мейсън. Тя каза, че той не е тук и да изчезвам. При тези обстоятелства аз се обърнах и слязох долу.

— Вие изобщо не ми разказахте за това.

— При моето положение тук щеше да ми е неприятно да ме обвинят, че съм нарушил домашното спокойствие. Не видях лицето на жената, но и тя не видя моето. Мислех си, че никой не е разбрал кой съм.

— Но някой знаеше.

— Да, една жена, която живее в съседния апартамент. Тя е от любопитните, които постоянно наблюдават през прозорците и се намесват в работите на другите хора.

— Значи тя ви е видяла?

— Не когато съм влизал, а когато съм излизал — отговори Уитерспоон. — Дори си е записала номера на колата. Не знам защо, но го е направила.

— Пред полицията назовала ли е някакво основание за записването на номера?

— Не знам. Помислила си е, че съм влязъл в къщата заедно с жена. Сигурно си е помислила така, защото е чула гласа на жената, с която говорих.

— Влезе ли заедно с вас жена?

— Не, разбира се, не — каза Уитерспоон. — Бях сам.

— Значи Лоиз не беше с вас?

— Не.

— А мисис Бур?

Погледът на Уитерспоон се отклони.

— Бих желал веднага да говоря с вас за мисис Бур. Това е една чудновата работа.

— Хубаво — каза Мейсън. — Тогава говорете. Това ви засяга. Можете спокойно да държите една реч.

— Жената от съседното жилище е съобщила на полицията номера на колата. Нещата изглеждат така. Ако патицата в аквариума е моя и ако Марвин не я е занесъл там, тогава полицията може да си мисли, че аз съм направил това.

— Съвсем логична мисъл — забеляза сухо Мейсън.

— Казвам ви, че това е подло съвпадение на случайности! — извика гневно Уитерспоон. — Всеки път, когато си помисля за това, полудявам.