— С това все още не сте отговорил на моя въпрос, къде е била сестрата по време на събитията.
— В града.
— И Бур е бил сам?
— Да. Разбирате ли, по никакъв начин той не би могъл да напусне леглото. Близо до леглото му имаше телефон. Така нямаше нужда сестрата постоянно да стои при него. Аз имам домашна уредба в пет или шест стаи. Чрез едно натискане на бутона може да се получи външна линия, а с друг бутон може да се влезе във връзка с всяка стая, в която има телефон. Ако имаше нужда, Бур можеше по всяко време да се обади в кухнята.
— Разказвайте по-нататък за сестрата — настоя Мейсън.
— Така. След като му наместиха костите, Бур поиска от жена си да му донесе един плик. В него имаше няколко изкуствени мухи, малко джобно фенерче, книги и различни дребни неща. Пликът беше до леглото му, за да може да си взима каквото иска.
Когато сестрата постъпи на служба, му обясни, че е по-добре, ако той всеки път й казва какво иска. Не искаше нещата да стоят там, защото се спъва всеки път, когато обикаля леглото. Това разяри Бур. Той нахока жената и й каза, че нещата ще стоят там, където на него му е удобно.
Сестрата реши да покаже авторитета си и взе плика. Бур успя да я хване за китката и щеше да й изкълчи ръката. Той й каза да изчезва и да не се връща. Заплаши я, че ако влезе, ще хвърли нещо по главата й. Сестрата телефонира на лекаря, той дойде и всички поговорихме с Бур. Накрая лекарят и сестрата отпътуваха за града, мисис Бур се присъедини към тях. Жените в кухнята бяха инструктирани да се отзовават веднага на всяко позвъняване на Бур. Лекарят беше на мнение, че при тези обстоятелства можем да го оставим сам.
— А вие? — попита Мейсън.
Аз също — каза Уитерспоон. — Честно да ви кажа, бяха ми омръзнали избухванията на Бур. Казах му, че за мен ще е по-добре, ако постъпи в клиника. Е, разбирах го до известна степен. Той изтърпя доста силни болки и още беше много слаб. Опасността от усложнения още не беше преминала. Може би затова беше нервен и лесно се дразнеше. Наркотиците бяха повлияли на душевното му състояние. Много трудно беше да се занимаваш с него. Лично аз намирам държането му за неразумно, а начинът по който се отнесе със сестрата, направо за просташки.
— И защо ви обвиниха за неговата смърт?
— Заради проклетата въдица. Той седеше мъртъв в леглото с въдица в ръка. Тъкмо беше започнал да я сглобява. Две от частите бяха в дясната му ръка, а третата — в лявата. Е, сега вече ви е ясно как изглеждат нещата. Аз съм единственият човек, който би могъл да му донесе въдицата. Бях сам в къщата, кучетата тичаха свободно, значи чужд човек не би могъл да приближи до къщата. Прислужниците се кълнат, че изобщо не са се приближавали до стаята. Бедният човек е бил безпомощен да направи нещо против смъртта си. Трябвало е да лежи неподвижно в леглото. Вазата е стояла на два, два и половина метра от него и е било невъзможно да я достигне, да я блъсне или да си помогне по някакъв начин.
— Но той е можел да се обади по телефона.
— Да. Но явно газът е действал много бързо и той не е успял да реагира. А и не е знаел какво всъщност става. Някой е влязъл в стаята, донесъл му е въдицата и му е казал: „Намерих твоята въдица. Тя не беше в стаята на Уитерспоон, а си я оставил на друго място.“ Бур е взел въдицата и е започнал да я сглобява. Посетителят е оставил киселината и цианкалия и е излязъл. Няколко секунди по-късно Бур е бил мъртъв. Сигурно убиецът е бил негов познат. Така изглеждат нещата, разбирате ли?
— От гледна точка на полицията, това е едно перфектно убийство — каза Мейсън. — Вие сте бил почти единственият, който е имал възможност да го направи. Как изглеждат нещата с мотива?
Уитерспоон стана неспокоен.
— Разказвайте по-нататък — подкани го Мейсън. — Не премълчавайте нищо, дори и най-лошото. Имате ли някакъв мотив?
— Мисис Бур е особена жена — каза Уитерспоон без да се замисля. — Тя е естествена като дете, нежна, импулсивна. За да я разбереш, трябва добре да я познаваш.
— Няма смисъл да заобикаляте. Искам да знам какъв е мотивът.
— Полицията вярва, че съм влюбен в мисис Бур и затова съм искал да отстраня мъжа й.
— Как е дошла до тази идея?
— Казах ви, че мисис Бур е естествена и екзалтирана личност и… е, тя ме целуна няколко пъти пред мъжа си.
— А понякога и не пред него? — попита Мейсън.
— Това е проклетият факт — съгласи се Уитерспоон. — Когато тя ме целуна пред мъжа си нямаше друг човек. Но двама от служителите са видели да ме целува когато мъжът й не е бил при нас А това беше съвсем естествено и безобидно, Мейсън. Не мога да ви го обясня. Има жени, които по природа са склонни към изява на нежност и обичат да бъдат милвани и целувани. Не съм я обсипал със страстна любов, както е прозвучало в думите на персонала. Мексиканците познават само страстната любов. Аз само поставих ръка около нея, бащински, така да се каже. Тогава тя повдигна устните си към мен и аз я целунах.