— Полицията може ли да докаже, че притежавате отрова?
— Това е още един тежък момент — призна Уитерспоон. — В имението си винаги имам запас от киселина, а цианкалий използвам за тровенето на койотите и катеричките. Тези катерички, наречени малки маймунки, са ужасна напаст. Попаднат ли веднъж на царечвично поле, изяждат всичко. Навъртат се около оборите и изяждат храната на конете. В Калифорния имат обичай да ги тровят и едно от средствата е цианкалий. Често се използва стрихнин, а и други отрови. При мен в имението, например, винаги имам отровен ечемик за тази цел. И вижте сега, как изглежда всичко. Получава се чудновато натрупване на улики. Полицията не може да се облегне на нищо друго, освен на тези доказателства и аз попадам в много лошо положение.
— Да, така изглежда — каза Мейсън. Уитерспоон го изгледа гневно.
— Вие можете — продължи Мейсън — да върнете мислено времето с осемнадесет години назад и да размислите как се е чувствал Хорас Адамс, когато полицията го е арестувала и го обвинила в убийство. Той е разбрал, че от натрупването на улики е хванат в здрава мрежа. Казвал съм ви, че уликите могат да бъдат фалшиви. И то не защото не са верни, а защото при тяхното тълкуване човек прави грешки. Когато ви говорех за това, вие се усмихвахте скептично.
— Но този случай е единствен по рода си — отвърна Уитерспоон. — Такова нещо, по дяволите, не се е случвало от сто години.
— Спокойно можете да намалите на осемнадесет — каза Мейсън.
Уитерспоон го фиксираше мрачно, с безпомощен гняв.
— Искате ли да бъда ваш адвокат? — попита Мейсън.
— За Бога! Не! — изкрещя Уитерспоон. — Съжалявам, че изобщо се обърнах към вас. Сам ще се погрижа за адвокат. Такъв, който няма да ми чете лекции за морала. Ще си намеря добър адвокат. Най-добрият, който може да се намери за пари. Той ще ме измъкне като на игра от това.
— Постъпете както желаете — каза Мейсън и напусна стаята.
17
Лоиз Уитерспоон гледаше Мейсън с блестящи очи.
— Не бива да правите това с моя баща — каза тя.
— Какво да не правя?
— Знаете какво имам предвид. Ако не бях аз, по-точно, ако не бях поставила за заблуда втората патица, папа изобщо нямаше да бъде замесен в тези неща.
— Откъде можех да зная, че баща ви е искал да донесе някаква въдица на мистър Бур, а след това да твърди, че изобщо не е правил това?
— Не смейте да твърдите, че баща ми лъже!
— Силата на уликите действа срещу него — сви рамене Мейсън.
— Все ми е едно какви улики действат срещу него. Вярвам на баща си! Той си има своите недостатъци, но лъжата не спада към тях.
— Щеше да е хубаво, ако можехте да убедите полицията в това.
— А сега ме изслушайте, мистър Мейсън. Нямам намерение да стоя тук и да си говоря с вас. Вие знаете, че баща ми не е убил мистър Бур.
— Проблемът е да бъдат убедени в това дванадесетте души на скамейката на съдебните заседатели — каза Мейсън.
— Е добре, веднага започвам да действам. Ще отида в полицията и ще разкажа за патицата, която поставих в колата на Марвин. Ще разкажа и как вие ме накарахте да направя това.
— И каква ще е ползата?
— Това ще обясни как патицата е дошла в колата на Марвин и…
— И че патицата, която е взел Марвин от имението е същата, която беше намерена в жилището на Милтър — каза Мейсън.
— Е, дори и така да е…
— И без усилие Марвин ще бъде обявен за виновен.
— Но Марвин има сигурно алиби.
— За какво?
— За времето на убийството.
— А какво е неговото алиби при убийството на Милтър?
— Не знам дали има алиби за тогава, но когато беше убит мистър Бур, той се намираше в полицията в Лос Анжелос. Вследствие на това доказателството „патица“ не може да му навреди с нищо.
— Така както представяте нещата, може би — каза Мейсън, — но ако се разглеждат по друг начин?
— По какъв начин?
— Не разбирате ли? Щом полицията се заеме с Марвин, тя ще се осведоми за миналото му, за неговите родители, за възпитанието му и така нататък. И вестниците ще използват това като интересен материал.
— По какъв начин? Искате да кажете, че те ще пишат как той е бил отвлечен?
— На вас не ви ли е известна истината за онова мнимо отвличане? — попита Мейсън.
— Аз… не, знам само това, което ми е казано.