— В каква степен? — попита Уитерспоон. — Това е доказвало душевно заболяване.
— Това не се е харесало на съда — каза Мейсън. — Много деца късат крилата на мухите. Почти всички деца изживяват период, през който са жестоки. Никой не знае защо. Психолозите изтъкват различни причини за това. Когато един възрастен човек се бори за живота си, не може да храни големи надежди, представяйки пред съдебните заседатели примери на детска жестокост, като ги преувеличава и преиначава, за да освидетелства душевно заболяване. От факта, че адвокатът в тази ситуация търси опора само в мнимото душевно заболяване, може да се предположи, че той сам не вярва в това, което му е казал Адамс за Лейтуел.
Косвените улики по много коварен начин могат да доведат до погрешна присъда. Самите улики не лъжат, но тяхното интерпретиране често води до заблуда. Изглежда никой от присъстващите на процеса не е имал и най-малка представа как трябва да се анализира случая, ако всичко се основава само на улики.
Прокурорът е бил умен, дори много хитър обвинител с политически амбиции. По-късно той става губернатор на щата. Защитникът е бил книжен плъх, пропит с абстрактни понятия, но не е имал никакви познания за хората. Той е познавал добре закона, това личи от всяка страница на протокола. Но не е разбирал съдебните заседатели. Почти от всяка страница виждам това. Адамс е бил осъден за предумишлено убийство.
Присъдата е била обжалвана. Върховният съд е решил, че са приведени ясни улики и благодарение на прецизността, с която прокурорът е изразил аргументите си, следствието е проведено правилно. Съдебните заседатели са чули всички свидетелски показания, видели са поведението на обвиняемия и са могли добре да преценят фактите. Присъдата е била потвърдена и Адамс е бил екзекутиран.
В гласа на Уитерспоон можеше да се долови някакво огорчение, когато каза:
— Вие сте се специализирал като защитник на хора, обвинени в извършване на престъпление. И както чух, досега никой, когото вие сте защитавал, не е бил обявен за виновен. Макар че в този случай изпитвате симпатии към обвиняемия, след проучване на протоколите не сте в състояние да ми кажете, че този човек е невинен. Значи трябва да приема, че той е бил виновен.
— Не мога да твърдя, че той е бил невинен — отвърна Мейсън, — но не мога и да кажа, че е бил виновен. Свързаните с този случай обстоятелства никога не са били проучвани основно. Сега имам намерение да направя това.
Уитерспоон каза:
— Дори и фактът, че вие не можете да намерите никакви смекчаващи вината обстоятелства…
— Един момент, моля — прекъсна го Мейсън. — Отначало това не беше случай, който би ме заинтересувал, защото изглеждаше, че му липсва елемент на сензация. Само едно от обичайните мръсни убийства. Вероятно не бих се заел със случая, ако ми го предложеха така. Предпочитам афери, които крият в себе си нещо мистериозно и странно. Поради това избягвам да се ангажирам с предварителни присъди. Аз съм справедлив и безпристрастен и в този случай не съм убеден, че човекът е бил виновен. Но съм убеден, че той е бил осъден най-вече заради това, че адвокатът му го е защитавал неправилно.
Почти говорейки на себе си, Уитерспоон каза:
— Ако той е бил виновен, тогава е почти сигурно, че младежът е наследил от него тези черти на жестокост. Склонността му, към измъчване на животни говори за това.
— Тази склонност, както вече споменах, се среща при много деца — подчерта Мейсън.
— Но по-късно я загубват — отбеляза Уитерспоон. Мейсън кимна в знак на съгласие.
— Марвин Адамс е на възраст, когато вече би трябвало да е загубил тази наклонност — продължи Уитерспоон. — Мисля най-напред да установя нещо за неговото отношение към животните.
Мейсън каза:
— По този начин ще тръгнете по същия погрешен път на привеждане на доказателства, както са направили участниците в процеса през 1924 година.