— А какво се е случило в жилището на Милтър? — попита съдията.
— Секретарката на Алгоуд е телефонирала на Милтър, че ще дойде да му съобщи нещо важно. Милтър е казал на Кромуел, че към полунощ очаква служебно посещение и успял да я убеди, че блондинката ще дойде наистина само по служебни въпроси. Но преди момичето от бюрото се е появила мисис Дангерфийлд. Вероятно е казала: „Вие ни хванахте натясно. Ще ви дадем парите, но трябва да сме сигурни, че плащането ще е еднократно. Нямала приемем друго изнудване.“ Доволен, че нещата се уреждат, може би Милтър я е поканил да изпие чаша пунш. Мисис Дангерфийлд го последвала в кухнята, в удобен момент е изляла киселината и е пуснала вътре цианкалия. След това е попитала къде е тоалетната, излязла от кухнята и затворила вратата. Секунди по-късно, когато го чула да пада, тя е знаела, че е свършила работата си. Трябвало е само да постави патицата в аквариума и да напусне къщата. Но тогава се появили усложнения.
— Имате предвид Уитерспоон? — попита съдията.
— Най-напред блондинката на Алгоуд. Тя е имала ключ от жилището. Отворила съвсем спокойно вратата и започнала да се изкачва по стълбите. Тогава мисис Дангерфийлд е действала много бързо и хитро.
— Какво е направила? — попита Копеланд. Мейсън се засмя.
— Тя се съблякла.
— Навярно не ви разбирам правилно — каза прокурорът.
— Много просто — каза Мейсън. — Както споменах, Милтър е обичан от две жени. Алберта Кромуел и момичето от бюрото. Всяка от тях се е считала за единствената, затова са били недоверчиви една към друга. Значи, блондинката е имала ключ. Като се качва по стълбите, тя вижда една полугола жена на вратата на жилището. Тя е дошла да предупреди Милтър, че аз съм по следите му, а на вратата вижда разсъблечена жена. Каква ще е естествената й реакция?
— Да се обърне и да напусне къщата — каза съдията и демонстративно изплю тютюнев сок в паничката.
— Правилно — каза Мейсън. — И е била толкова възбудена, че не е заключила вратата. След това идва Уитерспоон. Когато искал да се качи по стълбите, мисис Дангерфийлд му се представила в същото облекло и той смутен се върнал, назад. Сега вече тя е могла да напусне къщата.
Милтър не е успял напълно да убеди Алберта Кромуел и тя останала подозрителна. Наблюдавала и подслушвала. Тя чула мисис Дангерфийлд да разговаря па стълбите с Уитерспоон и решила, че това е удобен момент да види посетителката. Но видяла Уитерспоон и записала номера на колата му.
Съдията Миихън се замисли за момент и каза:
— Всичко може да е станало точно така. Когато мис Кромуел е слязла долу, е видяла вас, мистър Мейсън. Вие вече сте звънял и никой не е отворил. Тя е искала да телефонира и затова е излязла. По този начин мисис Дангерфийлд е имала възможност да се облече и да изчезне.
— Съвсем правилно — каза Мейсън. — Аз също си отидох и теренът беше свободен.
— Добре — каза съдията Миихън. — Вие ни представихте една интересна теория. Но не повече от теория. По този начин може да се обясни убийството на Милтър. Предполагам, че мисис Дангерфийлд е решила с изпитаното средство да отстрани своя съучастник, който може да й навлече неприятности с глупостта си. Но как е минала покрай кучетата в имението на Уитерспоон? Как е взела въдицата на Бур?
— Изобщо не е било така — каза Мейсън, поклащайки глава. Съдията Миихън започна да обяснява:
— Аз взех предвид факта, че двете убийства са извършени с киселина и цианкалий. Наистина, това не е доказателство, че убиецът е един и същ, но сега се придържаме към тази версия.
— Защото тя е единствено разумната. — допълни Копеланд.
— Средствата са необикновени, наистина — каза съдията. — Навярно малко хора биха се сетили да извършат убийство по този начин. Но след като начинът е вече познат, убийството би могло да бъде извършено и от десет хиляди души. От това, че двама души са убити с едно и също оръжие, не може да се стигне до заключение, че убиецът е един и същ. В този случай ни подведе необикновеният начин на убийствата.
— Точно така — каза Мейсън — И в това отношение трябва да отбележа още нещо интересно, което е от голямо значение. Когато пристигнах в ранчото на Уитерспоон, носех със себе си препис от протокола на стария процес и изрезки от вестници. Докато вечеряхме, оставих тези неща в едно бюро. Забелязах, че документите стояха но друг начин, не както ги бях оставил аз. Значи, някой е отварял бюрото, някой, който е искал да узнае причината за моето посещение.
— Искате да кажете, че е Бур? — попита съдията.