— По това време той лежеше в леглото със счупен крак.
— Може би Марвин Адамс?
Мейсън поклати глава.
— Ако Марвин беше разбрал нещо за стария процес, той вероятно щеше да развали годежа с Лоиз. Пък и щеше да е толкова възбуден, че непременно щяхме да забележим. Изключвам Уитерспоон, защото той знаеше причината, поради която аз и секретарката ми се намирахме в неговата къща. Дъщеря му също не би направила това, защото първо то е против нейната природа. И второ, когато й казах защо сме дошли, тя така пребледня, че бях убеден в нейната неосведоменост. И така, остана една личност, която напусна трапезарията докато се хранехме и се забави доста време.
— Кой беше това? — понита Копеланд.
— Мисис Диана Бур.
Столът на съдията изскърца.
— Искате да кажете, че тя е убила мъжа си?
— Тя е узнала за старото убийство и за това, че ние сме се заели да проучим отново случая. Тя правилно е събрала две плюс две, тоест, че паричните грижи на мъжа й и появата на мисис Дангерфийлд в Ел Темпло са свързани помежду си. Тя е видяла мисис Дангерфийлд на улицата и вече е била напълно сигурна в предположенията си. И още нещо — мъжът й е знаел, че тя е разбрала всичко.
Мисис Бур е жена с горещ темперамент. Тя не понася спокойствието. Нейната биография с четири брака сочи, че винаги след определено време я обхваща безпокойство. Уитерспоон може да е чувствал нежността, с която я прегръща като бащинска или платонична, но тя е имала друга намерения. Тя е хвърлила око на ранчото на Уитерспоон. Имала е оръжие срещу мъжа си, след като е узнала, че е съучастник в убийство.
— Но как така? Какво доказателство е имала за това? — попита съдията.
— Обърнете внимание на уликите — каза Мейсън. — Сестрата е била изхвърлена, след като се е опитала да вземе торбичката на Бур. Какво е имало в нея? Книги, изкуствени мухи, разни рибарски принадлежности и какво още?
— Нищо повече — каза прокурорът. — Лично присъствах, когато торбата беше претърсена.
Мейсън се засмя.
— След смъртта на Бур.
— Естествено.
— Един момент — каза съдията на Мейсън. — Стаята е била изпълнена с отровен газ, така че никой не е могъл да влезе и да вземе нещо от торбата. Значи трябва да се съгласите, че съдържанието на торбата, проверено от прокурора е било същото, като по време на убийството на Бур. Освен ако убиецът не е взел нещо от нея.
— Сега — каза Мейсън — нека разгледаме нещата по следния начин. Бур е набавил киселината и цианкалия за мисис Дангерфийлд. В торбата му е останало известно количество и от двете вещества. Може би е планирал да измами съучастничката си и да я отстрани, или да се справи с жена си, която е започнала явно да го подозира. Ролята, която е трябвало да изиграе, е била много добре обмислена. Точно тогава се случило нещастието с крака му. Веднага, след като се е осъзнал и е можел да разсъждава, той е помолил жена си да му донесе торбата и да я остави до леглото. Можете да си представите как се е почувствал, когато сестрата е поискала да извади съдържанието на торбата. Човек без медицинско образование може да не обърне внимание на това, че в торбата има киселина и цианкалий, но една медицинска сестра… Е, господа, можете да си представите какво би се случило.
— Спрете за минута, Мейсън — каза съдията. — Вашата логика се сгромолясва. Мисис Бур не е убила мъжа си! Това не е било необходимо. Трябвало е само да го предаде на шерифа.
— Много правилно — съгласи се Мейсън. — Това е било намерението й. Поставете се в положението на нейния мъж. Лежи в леглото като в клопка. Неподвижен. Жена му не само знае, че е виновен за едно убийство, но има и доказателства за това. За малко и сестрата да открие тайната му, затова той я изхвърля.
Последната му надежда е била да намери някаква възможност да убие жена си, преди тя да отиде при шерифа. Но и тя се изпарила след злополуката. Роланд Бур е имал само един изход.
— Какъв? — съдията беше толкова напрегнат, че беше престанал да дъвче тютюна.
— Сестрата е разбирала от киселини и отрови, но за риболов не е знаела нищо. Бур я накарал да му донесе една тръба, в която уж имало хартия. Тръбата той скрил под одеялото. В нея била неговата въдица. Той е мразел Уитерспоон. Знаел е, че жена му иска да се освободи от него и да се омъжи за богатия земевладелец. Той е имал само един изход, но тръгвайки към него, е решил да отмъсти на човека, който ще вземе жена му. Помолил е пред свидетели Уитерспоон да му донесе въдицата. Но тя е била вече под одеялото му. След като останал сам, той извадил частите на въдицата, сглобил две от тях, а третата оставил на удобно разстояние върху леглото. Затворил металната тръба и я хвърлил в другия край на стаята. След това извадил от торбата това, което така грижливо криел от сестрата. Поставил нещата на масичката, която е била непосредствено до леглото, изсипал киселината във вазата, пуснал в нея цианкалия и с въдицата бутнал масичката по-далече от леглото. След това взел третата част от въдицата в лявата си ръка и я задържал така, като че ли е искал да я сглоби.