Съдията Миихън беше така завладян от разказа на адвоката, че дори нямаше време да изплюе тютюневия сок. Със стиснати устни той седеше и наблюдаваше Мейсън.
— И след това? — попита прокурорът Копеланд.
— След това е поел дълбоко въздух — отговори му Мейсън.
22
Дела Стрийт каза с упрек на Пери Мейсън:
— Наистина умеете да плашите хората.
— Защо?
— Много добре знаете. Когато стана два часа, съдията не се яви да продължи заседанието, а служителите на шерифа започнаха да обикалят залата и да извеждат различни хора, бях твърдо убедена, че са ви обвинили във фалшифициране на улики.
Мейсън хитро се засмя.
— Не беше лесно да обясня на прокурора моя начин на привеждане на доказателства. Но след като схвана, веднага с ярост се хвърли на работа, което сте разбрали от раздвижването в залата. Но сега да си събираме нещата и да изчезваме.
— Какво ще стане с Уитерспоон? — понита Дела.
— Мога да кажа, че дълго време няма да имам желание да го видя. Ще му изпратим сметката й с това познанството ни с Джон Л. Уитерспоон ще свърши.
— Мисис Дангерфийлд направи ли признание?
— Още не, но има достатъчно доказателства, за да започне процес срещу нея. Полицията е намерила кутията, която е била предадена за съхранение на автогарата, шишенцето с детергент и откри мястото, където мисис Дангерфийлд е изгорила писмото с инструкциите на Бур. От овъглените остатъци можеше да се прочете толкова, че да се установи тяхното съучастничество. Освен това в жилището на Милтър бяха открити отпечатъци от пръстите й.
— Не се е сетила да си сложи ръкавици?! — учуди се Дела. Мейсън се засмя.
— Забравяте, че тя се е появила полугола да изгони посетителите. Как си представяте да се разхожда гола по стълбите с ръкавици на ръцете?
— Имате право — съгласи се Дела. — А как стоят нещата при Лоиз и Марвин?
— Те вече се измъкнаха, отиват на сватбено пътешествие. Донесохте ли ми папките за спора по завещанието, Дела?
— Да, в чантата ми са.
Мейсън погледна часовника си.
— Знам една отдалечена гостилница. Собственикът й е голям шегаджия, а жена му прави най-хубавите ябълкови торти. Къщата се намира на около хиляда метра височина. Там могат да се разглеждат необикновени гранитни форми и интересни кактуси. Там няма да ни смущава никой, ще можем да прегледаме всички папки, ще направим план за боен поход…
— Защо се бавите още? — прекъсна го мис Стрийт. Мейсън се засмя подигравателно.
— Просто не ми се иска да се отдалечавам от едно такова интересно убийство.
Дела го хвана за ръка и каза:
— Хайде да тръгваме, няма смисъл да стоим повече тук. Вече няма да е необходимо да се грижите за нови случаи — те сами ще тичат след вас. Боже, колко се уплаших, когато Лоиз стана и искаше да разкаже всичко! А знаех, че вие се борите да спечелите време!
— Аз също се поизпотих — призна си Мейсън с усмивка. — Гледайки постоянно часовника, аз се опитах да внеса толкова вълнение във всичко, за да отклонявам прокурора. Ако бях използвал обичайната практика с възражения срещу многото свидетели и въпроси, сигурно щях да събудя подозрение. Но не се заблуждавайте, всичко висеше на косъм.
— И никой ли не понита защо все пак патицата е потънала?
— Не.
— Ако все пак някой беше задал този въпрос, какво щяхте да отговорите?
— От момента, в който Хагерти влезе в стаята, той водеше следствието. Щеше да е негов проблем да обясни защо патицата в аквариума не е потънала.
Дела изучавате лицето му с възхищение.
— Вие сте влязъл в жилището на убития, — каза тя, играейки ролята на обвинител, — видял сте давещата се патица и сте стигнал до заключението, че там е бил Марвин Адамс. Тъй като младият човек ви е симпатичен, защото е много влюбен и баща му несправедливо е обвинен в убийство, започнахте съвсем съзнателно, преднамерено, злонамерено и с престъпни намерения да фалшифицирате уликите.
— Трябваше да прибавите и „нарушавайки спокойствието и достойнството на щата Калифорния“.
Дела го погледна със засмени очи.
— Колко далече е самотната гостилница? — попита тя.
— Ако пътуваме бързо, ще ни трябват два часа.
— Ще се обадя в канцеларията и ще информирам Гърти — каза Дела. — Какво да й кажа, кога ще се върнем?