— Какво е погрешното?
— Че смятате един човек за потенциален убиец, защото той е жесток към животните.
Уитерспоон стана от креслото, отиде неспокойно до перилата на верандата, погледна за момент към равнината, след това се върна и застана пред Мейсън. Изглеждаше остарял с няколко години, но лицето му издаваше непоколебима решителност.
— Колко време ще ви е нужно да изясните всичко свързано с този случай?
Мейсън отговори:
— Не знам. Преди осемнадесет години нямаше да ми е нужно много време, но днес вече всички съществени подробности са обвити в тъмнина. Събития, на които тогава не са обърнали внимание, но са били важни за процеса, с течение на времето са били изместени от по-късни незначителни събития. Имам нужда от време и са ми необходими пари.
— Имам необходимите пари — каза Уитерспоон, — но времето ми е много малко. Искате ли да се заемете с проучванията?
Мейсън изобщо не гледаше към него, когато каза:
— Никаква сила на земята не може да ме спре да изясня този случай. Той вече изобщо не ми излиза от главата. Вие ще поемете разноските, но в случай че не достигна до задоволителен резултат, няма да имам претенции за хонорар.
— Заинтересован съм — каза Уитерспоон — да се занимавате със случая на място, където ще можете да избегнете всякакво прекъсване в работата. Разполагате само с няколко дни и тогава аз ще действам…
Мейсън каза полугласно:
— Навярно не трябва да подчертавам, че намерението ви е опасно!
— Опасно за кого?
— За вашата дъщеря, за Марвин Адамс и за вас самия.
Сега Уитерспоон говореше по-силно, червенина заля лицето му.
— Марвин Адамс ми е безразличен — отвърна той, — но на щастието на моята дъщеря държа много: за да не бъде нещастна съм готов да понеса всякаква жертва.
— Помислихте ли си — попита Мейсън, — че ако младият Адамс знае точно какво правите и поради каква причина, може да извърши някаква отчаяна постъпка?
— Изобщо не ме интересува какво ще направи той — каза Уитерспоон, подчертавайки силата на думите си с удари с по масата. — Казвам ви, Мейсън, ако Марвин Адамс е син на убиец, той никога няма да се ожени за моята дъщеря! Не бих се спрял пред нищо, за да попреча на това. Абсолютно пред нищо! Ясно ли е?
— Не, не разбирам. Бихте ли ми го казал, малко по-точно?
— Казах, че щом става дума за щастието на моята дъщеря, не се страхувам от нищо, Мейсън. Ще направя така, че този, който заплашва нейното щастие, скоро да не е в състояние за това!
Мейсън каза тихо:
— Не говорете толкова високо. Вие изричате заплахи. Хора са били обесвани, като не са правили нищо повече от това, което правите вие в момента. Навярно не мислехте…
— Не, не, разбира се, не — каза по-тихо Уитерспоон, като погледна бързо през рамо, дали някой не го е чул. — Аз разбира се не мисля, че бих го убил, но не изпитвам никакво угризение на съвестта да го поставя в ситуация, при която би проличала някоя негова наследствена слабост в характера… Е, може би се вълнувам малко повече от необходимото, но се надявам, че Лоиз ще погледне на нещата разумно. Ще ми е приятно, Мейсън, ако вие със секретарката си дойдете в моята къща. Там можете необезпокоявани…
Мейсън го прекъсна:
— Не желая да бъда необезпокояван.
— Страхувам се, че ви разбирам неправилно. Ако човек се концентрира…
— Обясних ви — продължи Мейсън, — че според наличните материали и протоколираните доказателства Хорас Лег Адамс може да е бил виновен. Искам да намеря доказателствен материал, какъвто няма в протокола, а това изисква от мен активна дейност.
— Хм. Бих желал да сте близо до мен — каза Уитерспоон. — Не можете ли сега да тръгнете с мен и тогава…
Мейсън каза живо:
— Да, тогава да тръгваме веднага. Тъкмо ще разгледам вашето имение, за да имам впечатление за обкръжението ви. Освен това искам още веднъж да видя дъщеря ви, а също и Марвин Адамс. Надявам се, че той ще е там.
— Да. Имам и други гости, мистър Бур и жена му. Те сигурно няма да ви смущават.
— Ако ми пречат, ще се оттегля… Дела, позвънете на детективско бюро Дрейк, лично на Пол Дрейк. Да вземе кола и веднага да тръгне за Ел Темпло.
Уитерспоон каза:
— Сега ще потърся дъщеря си и…
Той прекъсна думите си, тъй като чу стъпки и женски смях. Двамата млади слизаха бързо по стълбите, за да преминат през верандата, когато видяха тримата до масата.
— Ела — каза Лоиз Уитерспоон на спътника си, — трябва да се запознаеш с прочутия адвокат.
Тя беше облечена в леко спортно облекло, което подчертаваше нейните красиви момичешки форми и откриваше толкова от нейното обгоряло от слънцето тяло, че двадесет години по-рано някой сигурно би извикал полицията. Младият мъж носеше къси панталони и лека риза. Сухото, чувствено лице, което го правеше по-възрастен, отколкото Мейсън си го представяше, беше покрито с капки пот. Имаше тъмна коса, тъмни очи, напрегнат поглед, дълги тънки пръсти, нервни движения. Човек, когото внезапен силен страх би извадил от равновесие.