— Имате късмет. Карън е на някакво пътуване, организирано от „Американ Еърлайнс“. Кони ще се радва да провери документите. Поискала е повишение, но Карън я е срязала.
По пътя към Ню Йорк Муди предупреди Сара:
— Знаеш много добре, разбира се, че дори да докажем, присъствието на Карън Грант в района на Клинтън през онази нощ, това все още не е доказателство, че има нещо общо със смъртта на съпруга си.
— Знам — отвърна Сара. — Но, Брендън, не може да няма някаква следа, която да ни върши работа.
Кони Сантини им се усмихна победоносно.
— Има януарска сметка от бензиностанцията „Ексън“ малко след шосе 78 и на четири мили от Клинтън — рече тя, — както и копие от фактурата с подписана Карън. О, боже, ще напусна тази работа. Тя е толкова долна. Не получих повишение миналата година, понеже бизнесът не вървеше. Сега се подобрява, и то значително, но тя се е стиснала за всеки цент. Ще ви кажа обаче следното — тя хвърля повече пари за бижута, отколкото аз печеля на година.
Сантини посочи към бижутерския магазин „Л. Краун“ във фоайето.
— Пазарува оттам със същата лекота, с която някои хора купуват от щанда за козметика. Но пак е стисната. В деня, в който съпругът й почина, тя си бе купила гривна, а после я загуби. Накара ме да лазя къде ли не, за да я търся. Когато на следващия ден се обадиха за Алън, тя тъкмо беше отишла в „Краун“ и вдигаше врява до бога, че са й продали гривна с повредена закопчалка. Отново се бе разкопчала и този път окончателно я бе загубила. И ако мен питате, на закопчалката й нямаше нищо. Просто не е отделила достатъчно време да я затвори добре, но можете да сте сигурни, че ги е принудила да й дадат нова гривна.
Гривна, помисли си Сара, гривна! В деня, в който Лори се бе признала за виновна, в спалнята на Алън Грант тя, или по-точно, нейното момчешко превъплъщение, бе показало как вдига нещо от пода и го пъха в джоба си. Никога не ми е хрумвало, че гривната, намерена в изцапаните с кръв джинси на Лори, може да не е нейна, рече си. Никога не поисках да я видя.
— Мис Сантини, много ни помогнахте — каза Муди. — Ще бъдете ли тук още известно време?
— До пет. И нито секунда повече.
— Чудесно.
Зад щанда в „Л. Краун“ стоеше млад служител. Впечатлен от твърдението на Муди, че е от застрахователна компания и събира информация по повод молба за загубена гривна, той услужливо прегледа документите.
— О, да. Мисис Грант е купила гривната на 28 януари. Била е нов модел, от изложената ни колекция: усукано злато, преплетено със сребърни нишки, създаващи впечатлението за диаманти. Чудесно бижу. Струва хиляда и петстотин долара. Но не мога да разбера защо е било нужно да подава молба. Ние й дадохме друга. Дойде при нас на сутринта след продажбата много разстроена. Беше сигурна, че е паднала от ръката й малко след като я бе купила.
— И защо е била толкова сигурна, че е така?
— Твърдеше, че преди да я загуби окончателно, още в офиса се била изплъзнала от ръката й. Честно казано, сър, проблемът е в това, че закопчаването беше от нов тип, много сигурно, ако му отделите, разбира се, необходимото време.
— Имате ли списък на продажбите? — попита Муди.
— Разбира се, но въпреки това решихме да й дадем нова. Мисис Грант е от редовните ни клиенти.
— А случайно да имате снимка на гривната или на някоя подобна на нея?
— Имам и снимка, и гривна. От януари насам сме изработили няколко дузини от тях.
— И всичките еднакви? Имаше ли нещо различно в онази?
— Закопчаването, сър. След случая с мисис Грант го променихме. Не искахме повече неприятности. — Той извади албум изпод тезгяха. — Виждате ли, оригиналната закопчалка беше такава… а тази, която използваме сега, се закопчава по този начин и има допълнително подсигуряване.
Служителят беше добър артист.
С копие от списъка на продажбите от 28 януари, цветна снимка на гривната и подписано и подпечатано описание в ръка Сара и Брендън се върнаха обратно в „Глобъл Травъл Ейджънси“. Сантини ги очакваше с очи, искрящи от любопитство. Тя охотно набра номера на Ан Уебстър, после подаде слушалката на Муди.
— Мисис Уебстър — рече той, — да сте чули нещо за липсваща гривна в нощта, когато бяхте с Карън Грант на летището в Нюарк?
— О, да. Както ви споменах, Карън откара мен и клиентката обратно в Ню Йорк. По едно време тя възкликна: „По дяволите, пак я загубих!“. После се обърна към мен и много разстроена ме попита забелязала ли съм дали е била с гривната на летището.