— И какво?
Уебстър се поколеба.
— Е, послъгах малко. Всъщност спомних си, че беше на ръката й, докато чакахме във VIP, но след като видях в каква паника изпадна, когато я загуби в офиса… Ами не исках да избухва пред клиентката. Уверих я, че не е била с нея на летището и че вероятно е паднала някъде в кабинета й. Все пак се обадих на летището онази нощ, в случай че някой я предаде. Но всичко беше наред. Бижутерът й даде друга.
Мили боже, мили боже, помисли си Сара.
— Ще я познаете ли, мисис Уебстър? — запита Муди.
— Разбира се. Тя я показа и на мен, и на Кони и се похвали, че е нов модел.
Сантини енергично кимна.
— Мисис Уебстър, след малко ще бъда при вас. Много ми помогнахте. — За собствено отмъщение, помисли си Муди, докато затваряше телефона.
Оставаше още една подробност. Сара се молеше наум, докато набираше номера на кабинета на областния прокурор. Свързаха я и тя му обясни за какво ставаше въпрос.
— Ще изчакам. — Докато държеше заглъхналата слушалка, осведоми Муди: — Изпратиха човек до стаята, в която пазят веществените доказателства.
Продължиха да чакат мълчаливо около десет минути, после Муди видя как лицето на Сара грейна като слънце и цялата дъга от чувства, когато сълзите й рукнаха неудържимо.
— Усукано злато с преплетени сребърни нишки — каза тя. — Благодаря ви. Утре сутринта трябва непременно да ви видя. Съдия Армън ще бъде ли в кабинета си?
107
Карън Грант ужасно се раздразни, когато във вторник сутринта установи, че Кони Сантини не беше зад бюрото си. Ще я уволня, рече си тя, докато палеше лампите и изслушваше съобщенията от секретаря. Имаше едно и от Сантини. Налагало и се да свърши спешно някаква работа, но щяла да дойде в офиса по-късно. Какво ли спешно можеше да има в нейния живот, помисли си Карън, докато отваряше първото чекмедже на бюрото си и вадеше от него черновата на изявлението, което смяташе да направи в съда при произнасянето на присъдата над Лори Кениън. То започваше с думите: „Алън Грант беше несравним съпруг“.
Само Карън да знаеше къде съм сега, помисли си Кони Сантини, докато заедно с Ан Уебстър седяха в малката чакалня пред кабинета на прокурора. Сара Кениън и мистър Муди бяха вътре и разговаряха с него. На Кони много й харесваше напрегнатата атмосфера на това място. Постоянно звънене на телефони. Млади адвокати, които сновяха насам — натам с папки под мишница. Една адвокатка врътна припряно глава и извика: „Остави ми съобщение. Не мога да говоря сега. Заета съм в съда“.
Сара Кениън се появи на вратата и рече:
— Влезте, ако обичате. Прокурорът иска да говори с вас.
След миг, докато ги представяше на прокурора Левин, Ан Уебстър хвърли поглед към бюрото му и забеляза някакъв предмет в надписан найлонов плик.
— Боже мой, та това е гривната на Карън — възкликна тя. — Къде я намерихте?
Час по-късно прокурорът Левин и Сара се намираха в кабинета на съдията Армън.
— Ваша чест — подхвана Левин, — не знам откъде да започна, но съм тук заедно със Сара Кениън, за да помолим за отлагане произнасянето на присъдата над Лори Кениън с две седмици.
Веждите на съдията се повдигнаха.
— Защо?
— Съдия, никога преди не ми се е случвало подобно нещо, особено когато обвиняемият се е признал за виновен. Сега обаче имаме сериозни основания да се съмняваме дали Лори Кениън е извършила това престъпление. Както знаете, мис Кениън заяви пред вас, че не си спомня да е извършвала убийството, но приема заключението от щатското разследване, че го е извършила. В момента някои нови и доста изненадващи доказателства излязоха наяве и те хвърлят сериозни съмнения относно нейната вина.
Сара слушаше мълчаливо прокурора да разказва за гривната, за твърденията на бижутера, за посещението в бензиностанцията в Клинтън. После той подаде на съдията писмените показания на Ан Уебстър и Кони Сантини.
Двамата мълчаливо изчакаха трите минути, за които съдията прочете показанията и прегледа наличните документи. Когато свърши, той поклати глава и рече:
— Седя на това съдийско място от двадесет години и никога не съм виждал подобно нещо. Разбира се, предвид обстоятелствата отлагам произнасянето на присъдата.
Той погледна със съчувствие към Сара, която седеше, стиснала с ръце страничните облегалки на стола, а на лицето й беше изписана смесица от най-различни чувства.
Тя се опита да овладее гласа си.