— Съдия, от една страна, съм очевидно безкрайно щастлива, но, от друга, ужасно съжалявам, че й позволих да се признае за виновна.
— Не бъди толкова строга към себе си, Сара — смъмри я съдията Армън. — Всички знаем, че направи невъзможното, за да я защитиш.
Прокурорът се изправи.
— Канех се да поговоря с мисис Грант за изявлението, което искаше да направи в съда. Вместо това май ще трябва да си поговорим с нея за фактите около смъртта на съпруга й.
— Какво искате да кажете с това, че присъдата няма да бъде произнесена в понеделник — попита с негодувание Карън. — Какво непредвидено обстоятелство е възникнало? Мистър Левин, искам да разберете, че целият този съдебен процес е за мен ужасно преживяване. Не желая да виждам отново това момиче. Дори самото подготвяне на изявлението пред съдията е разстройващо.
— Просто технически проблеми, нищо повече — успокояващо рече Левин. — Защо не дойдете утре към десет. Искам да прегледаме заедно с вас изказването ви.
Кони Сантини се появи в офиса към два часа, очаквайки гневът на Карън да се стовари отгоре й. Прокурорът я бе предупредил да не споменава нищо на Карън за срещата си с него. Карън, както винаги, беше много заета и не зададе никакви въпроси на секретарката си.
— Стой на телефона — нареди тя на Кони. — И казвай, че съм излязла. Работя върху изказването си. Искам този съдия да разбере какво съм преживяла.
На следващата сутрин Карън внимателно се облече за срещата. Щеше да е прекалено да се появи в черно и днес. Вместо това тя си сложи син ленен костюм и подходящи обувки. Гримът й беше дискретен.
Прокурорът не я накара да чака.
— Влезте, Карън. Радвам се да ви видя.
Той винаги беше любезен, а и беше доста привлекателен мъж. Карън му се усмихна.
— Готова съм с изказването пред съдията. Мисля, че доста точно отразява какво чувствам.
— Преди да стигнем до това, има някои неща, които искам да обсъдя с вас. Защо не влезете тук?
Тя се изненада, че той не я покани в личния си кабинет. Вместо това я въведе в друга, по-малка стая. Вътре имаше няколко души и стенографка. В двама от мъжете тя разпозна детективите, които бяха разговаряли с нея у дома й на сутринта, когато бе открито тялото на Алън.
Прокурорът Левин беше някак си различен. Гласът му звучеше делово и отчуждено, докато казваше:
— Карън, ще ви прочета конституционните права.
— Какво?
— Имате право да не говорите. Разбирате ли това?
Карън Грант усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
— Да.
— Имате право на адвокат… всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда.
— Да, разбирам, но какво, по дяволите, става? Аз съм вдовицата на жертвата.
Той продължи да й чете правата и да я пита дали разбира. Накрая рече:
— Ще се подпишете ли тук, че са ви били прочетени правата, и ще говорите ли с нас?
— Да, но мисля, че всички вие сте полудели. — Ръката й трепереше, докато поемаше листа.
Започнаха въпросите. Тя не усещаше, че я снимат с видеокамера, и едва чуваше тракането на пишещата машина.
— Не, разбира се, че не съм напускала летището онази нощ. Не. Не съм паркирала на друго място. Онази дъртачка Уебстър винаги е полуспяща. През цялото време гледах онзи тъп филм, а тя хъркаше до мен.
Показаха й разписката за горивото, с което бе заредила на бензиностанцията.
— Това е някаква грешка. Датата е сбъркана. Тези хора никога не знаят какво вършат.
Гривната.
— Продали са толкова много от тези гривни. Защо мислите, че аз съм единствената клиентка на този магазин? Както и да е, загубих я. Самата Ан Уебстър каза, че я е нямало на ръката ми, когато бяхме с нея на летището.
Главата на Карън започна да я цепи, когато прокурорът я осведоми, че нейната гривна е била единствена по рода си, а в клетвените си показания Ан Уебстър твърди, че на летището тя е забелязала гривната на китката на Карън и дори след това се е обадила да съобщи за нея в „Изгубени вещи“.
Времето минаваше, докато тя измисляше разни отговори на въпросите им.
Отношенията им с Алън?
— Великолепни. Бяхме лудо влюбени един в друг. Разбира се, че не е искал развод в разговора по телефона онази нощ.
Едуин Ранд?
— Просто приятел.
Гривната?
— Не искам повече да говоря за гривната. Не, не съм я загубила в спалнята.