Той прочете писмата още веднъж, като търсеше специфичния стил, определени фрази или изрази, които биха могли да му напомнят за някоя от студентките. Нищо. Накрая отново ги сложи в чекмеджето, заключи го, протегна се и осъзна, че е безкрайно изморен. И че му е студено. Едно беше да спиш на студено под топлите одеяла, друго — да стоиш на течение само по памучна пижама. Откъде, по дяволите, ставаше това течение?
Карън винаги дърпаше завесите, когато си беше вкъщи, но той никога не си правеше тоя труд. Даде си сметка, че плъзгащата се стъклена врата на кабинета му, водеща към вътрешния двор, беше няколко инча отворена. Вратата беше тежка и трудно се движеше. Може би не я бе затворил последния път, когато е излизал. С ключалката, също имаше проблеми. Понякога превърташе. Той отиде до вратата, бутна я силно, заключи и без да провери дали езикът е захванал, загаси осветлението и се върна в леглото.
Пъхна се под завивките. Сега стаята беше достатъчно студена. Затвори очи и веднага заспа. Дори в най-безумните си сънища не би могъл да си представи, че само преди половин час една стройна фигура с дълга руса коса беше седяла свита в кожения му кафяв стол и при шума на приближаващите стъпки се бе измъкнала навън.
20
Петдесет и осем годишният частен детектив Даниел О’Тул беше известен в Ню Джърси като Дани, ловеца на съпрузи. Въпреки външността си на добродушен пияница, какъвто си беше, той притежаваше забележителни способности, беше упорит и извънредно дискретен относно информацията, с която разполагаше.
Дани беше свикнал хората да използват фалшиви имена, когато го наемаха да издири доказателства за евентуалната измяна на тяхната половинка. Докато получаваше хонорарите си и успяваше навреме да си плаща сметките, клиентите му можеха да се наричат, както си искат.
Въпреки това беше доста изненадващо, когато някаква жена, която се представи като Джейн Грейвс, се обади в офиса му във вторник сутринта и намеквайки за евентуален застрахователен иск, пожела той да се заеме с разследване на сестрите Кениън. Къде работеше в момента голямата сестра? Беше ли се върнала малката в колежа и щеше ли да го завърши? Често ли си идваше вкъщи? Каква беше реакцията им към смъртта на техните родители? Имаше ли някакви признаци на депресия? И най-важното, посещаваше ли по-младата жена психиатър?
Дани усети нещо подозрително. Беше срещал Сара Кениън няколко пъти в съда. Катастрофата, при която загинаха родителите й, бе предизвикана от бързо движещ се автобус, чиито спирачки бяха отказали. Напълно възможно бе да е заведен иск срещу автобусната компания, но застрахователните фирми обикновено разполагаха със собствени следователи. Все пак това беше работа, а напоследък заради рецесията бизнесът с разводи бе западнал. Трудно е да откажеш, когато парите не достигат.
Дани пое риска да удвои хонорара, който обикновено взимаше. Отговориха му, че чекът незабавно ще бъде пуснат по пощата. Беше му наредено да изпраща докладите си и следващите сметки до частна пощенска кутия в Ню Йорк.
Широко усмихнат, Дани затвори телефона.
21
Във вторник вечерта след работа Сара тръгна с колата си към Ню Йорк. Тя пристигна навреме за срещата с д-р Донъли, но когато малко преди шест влезе в приемната му, той тъкмо излизаше.
Обясни й с кратичко извинение, че са го извикали по спешност, и я помоли да почака. Единственото, което Сара успя да забележи, преди той да изчезне, беше високият му ръст, проницателните сини очи и тъмната коса.
Човекът на рецепцията очевидно си беше отишъл. Телефоните мълчаха. След като в продължение на десет минути Сара прелиства няколко пъти едно списание и не можа да прочете нищо от това, което пишеше в него, тя го остави и потъна в мисли.
Беше малко след седем, когато д-р Донъли се върна.
— Много съжалявам — непринудено каза той, докато я въвеждаше в кабинета си.
Сара леко се усмихна, като се опитваше да не обръща внимание на спазмите от глад в стомаха си и започващото главоболие. Беше минало ужасно много време, откакто бе обядвала — ръжено хлебче с шунка и кафе.
Докторът й посочи стола пред бюрото. Тя седна, като ясно усещаше, че той я изучава, и затова веднага премина на въпроса.