Лори прекара по-голямата част от пътуването в каютата си, отдадена на четене. Тя се беше записала в часовете на Алън Грант, посветени на писателките от викторианската епоха, и сега искаше предварително да се подготви. Беше взела и старата пишеща машина на майка им, с намерението да си води бележки. Но Сара знаеше, че тя пише на нея и писма. Писма, които щом Сара влезеше, незабавно биваха изваждани от машината и скривани. Дали Лори не се интересуваше от някого? — питаше се Сара. Но защо трябваше да е толкова потайна?
„Та тя е на двадесет и една — смъмри се Сара. Не е твоя работа да й се месиш.“
27
Навръх Коледа професор Алън Грант преживя неприятна сцена със съпругата си Карън. Беше забравил да скрие ключа от чекмеджето на бюрото си и тя бе намерила писмата. Карън държеше да знае защо досега ги е крил от нея, защо не ги беше предал на администрацията, ако, както той твърдеше, те бяха пълна измислица.
Търпеливо, а после не особено търпеливо той обясни:
— Карън, не виждах причина да те тревожа. Що се отнася до администрацията, не мога да съм сигурен, че ги изпраща студентка, въпреки че имам сериозни подозрения за това. И какво друго може да направи деканът, освен да започне да се чуди също като теб в момента, колко ли истина се съдържа в тях.
През седмицата между Коледа и Нова година писмата спряха да пристигат.
— Още едно доказателство, че вероятно са от студентка — рече той на Карън. — Сега ми се иска обаче да пристигне някое. Една пощенска марка ще ми е от голяма полза.
Карън настояваше да прекарат новогодишната вечер в Ню Йорк. Бяха поканени на парти в Залата на дъгата.
— Знаеш, че мразя такива големи събирания — възпротиви се той. — Семейство Ларкин ни канят у тях. — Уолтър Ларкин беше деканът по студентските въпроси.
На тридесет и първи декември заваля силен сняг. Карън се обади от офиса.
— Скъпи, пусни си радиото. Всички влакове и автобуси имат закъснение. Какво мислиш, че трябва да направя?
Алън знаеше какъв отговор се очаква от него.
— Недей да чакаш разните влакове и автобуси в това време. Защо не останеш в града?
— Няма ли да имаш нищо против?
Той нямаше нищо против.
Алън Грант беше встъпил в брак с ясното съзнание, че това е обвързване за цял живот. Неговият баща бе напуснал майка му, когато Алън е бил още бебе, и той се беше заклел никога да не постъпва така с никоя жена.
Карън явно беше много доволна от тяхната уговорка. На нея й харесваше да живее в Ню Йорк през седмицата и да прекарва уикендите с него. В началото всичко беше наред. Алън Грант имаше навика да живее сам и харесваше собствената си компания. Но сега недоволството му нарастваше с всеки изминал ден. Карън беше една от най-хубавите жени, които някога бе срещал. Обличаше се като манекен. За разлика от него тя притежаваше добър търговски нюх и затова отговаряше за финансите им. Но физическата й привлекателност отдавна беше изгубила очарованието си за него. Упоритият й здрав разум, някога забавен, сега бе станал прекалено предсказуем.
Какво всъщност беше общото помежду им? — запита се Алън за кой ли път, докато се обличаше за вечерята в дома на декана. После остави настрана парливия въпрос. Тази вечер просто щеше да се наслаждава на празненството с добри приятели. Той познаваше всички, които, щяха да присъстват, и без изключение те бяха приятни, интересни хора.
Особено Вера Уест, новата им колежка във факултета.
28
В началото на януари дворът на колежа в Клинтън беше заприличал на леден дворец. Дълбокият сняг вдъхнови студентите да изваят приказни зимни скулптури. Ниските температури запазиха за дълго тяхната неподправена красота, докато не заваля неочаквано топъл за сезона дъжд.
Сега оцелелият сняг тук-там се белееше върху мократа кафеникава трева. Останките от скулптурите изглеждаха гротескно в техния полустопен вид. Еуфоричната палавост, обхванала студентите след края на изпитната сесия, вече бе отминала и животът в колежа бе навлязъл в обичайния си ритъм.
Лори вървеше бързо през двора към кабинета на професор Алън Грант. Бе пъхнала ръце в джобовете на зимното си яке, под което беше облечена с пуловер и джинси. Тъмнорусата й коса беше прибрана назад и вързана на конска опашка. Докато се приготвяше за срещата, тя си беше сложила сенки и червило, но после бързо ги бе изтрила.