На стълбите нямаше никого. Бързо разви малкото пакетче, което държеше, пусна съдържанието му на пода в центъра на фоайето и излезе. Бик вече седеше в наетата кола.
— Трябва да е сляпа, за да не го види — рече му Оупъл.
— Никой не те забеляза — увери я той. — Сега просто ще почакаме тук и ще видим какво ще стане.
Стъпките на Лори отекнаха по стълбите. Щеше да се върне направо в колежа. По дяволите, тя нямаше нужда от тези постоянни упреци. Нямаше нужда и от непрекъснатото суетене на многострадалната Сара. Беше време да обърне внимание на застрахователните фондове и да разбере с колко точно пари разполага. Вероятно с много. А когато къщата бъде продадена, тя нямаше да позволи разни други хора да разполагат с парите й. Беше й писнало от лиглата, която постоянно повтаряше: „Да, Сара. Не, Сара. Както кажеш, Сара“.
Беше вече слязла по стълбите. Обувката й закачи нещо меко, нещо кашесто. Тя погледна надолу.
Безжизненото око на пилето се взираше в нея. Кървава перушина бе полепнала наоколо. Прерязаната шийка беше покрита със съсиреци.
Отвън Бик и Оупъл чуха първите писъци. Бик се усмихна.
— Не ти ли звучи познато? — Той завъртя ключа за запалването, после прошепна: — Само че сега аз трябваше да я успокоя.
33
Съдебните, заседатели тъкмо влизаха в залата, когато секретарката на Сара се втурна вътре. Беше се разчуло, че заседателите са стигнали до съгласие, и в момента всеки трескаво си търсеше мястото. Сърцето на Сара подскочи, когато съдията попита:
— Мистър Форман, стигнаха ли съдебните заседатели до решение?
— Да, ваша чест.
Това е то, помисли си Сара, застанала зад масата на обвинението с лице към съдията. Тя усети как някой я докосва по ръката, обърна се и видя секретарката си Джанет.
— Не сега — отсече, изненадана, че Джанет я безпокои тъкмо в момента, когато се съобщава решението на заседателите.
— Съжалявам, Сара. Някакъв доктор Карпентър е завел сестра ти в отделението за спешни случаи на медицинския център „Хакенсак“. Изпаднала е в шок.
Сара така стисна химикалката, която държеше, че кокалчетата й побеляха. Съдията я гледаше, очевидно раздразнен. Тя прошепна:
— Предай му, че ще бъда там след няколко минути.
— По обвинението в убийство какво е вашето решение, виновен или невинен?
— Виновен, ваша чест.
Разнесе се вик „Не е честно!“ от страна на семейството и приятелите на Джеймс Паркър. Съдията удари с чукчето, предупреди да няма подобни изблици, увери се, че решението на заседателите е единодушно, и се зае да провери броя на гласовете им.
Бе отхвърлена молбата за пускане под гаранция. Насрочена бе дата за обявяване на присъдата и Джеймс Паркър беше отведен в белезници. Съдът бе разпуснат. Сара нямаше време да се порадва на победата си. Джанет я чакаше в коридора с палтото и чантата й. „Сега върви направо в колата си.“
Доктор Карпентър беше в стаята за спешни случаи. Той й обясни накратко какво се бе случило.
— Лори току-що бе излязла от кабинета ми. Намирала се е почти до външната врата, когато започна да пищи. Докато отидем при нея, беше припаднала. Изпаднала бе в много дълбок шок, но в момента идва в съзнание.
— А какво го е предизвикало? — Добротата и загрижеността на доктора отприщиха напиращите в очите й горещи сълзи. Нещо у Карпентър й напомняше за собствения й баща. Тя копнееше за присъствието му до нея сега.
— Явно е стъпила върху главата на някакво мъртво пиле, изпаднала е в истерия, после в шок.
— Главата на пиле! Във фоайето към вашия кабинет!
— Да. Имам един крайно депресиран пациент, който е член на някаква секта, така че ми прилича на негова работа. Забелязвали ли сте Лори да изпитва необичаен страх от пилета или мишки, или други животинки?
— Не. Освен че не яде пилешко. Не понася вкуса му.
Някаква сестра се появи иззад завесата.
— Можете да влезете.
Лори лежеше притихнала. Очите й бяха затворени. Сара докосна ръката й.
— Лори.
Тя бавно отвори очи. Изглежда, това й костваше огромно усилие и Сара осъзна, че бе натъпкана с успокоителни. Гласът й беше слаб, но кристалночист, когато промълви:
— Сара, по-скоро ще се самоубия, но кракът ми няма да стъпи повече при този доктор.
34
Алън седеше в кухнята и ядеше сандвич.
— Скъпи, съжалявам, че не се върнах снощи, но се налагаше да подготвя рекламата заради отчета пред Уортън. — Карън обви ръце около врата му. Той леко я целуна по бузата и се освободи от прегръдката й.