В хладилника имаше само остатъци отпреди. Той отхвърли с гримаса мисълта, че те могат да му послужат за вечеря, и извади от фризера обичайната замразена пица.
Докато я топлеше, отпиваше от водката и продължаваше да се упреква, че бе оплескал нещата с Лори Кениън. И деканът Ларкин, и д-р Йовино бяха силно впечатлени от категоричния отказ на Лори. Деканът беше изтъкнал: „Алън, мис Кениън е напълно права, когато твърди, че всеки от блока, където живее, е могъл да използва пишещата й машина, а сходството в почерците едва ли би могло да е доказателство, че тя е авторката на тези писма“.
Сега те си мислят, че аз съм предприел нещо, което би могло да навлече неприятности на колежа, помисли си Алън. Чудесно. И как ще се оправям с нея в час до края на семестъра? И въобще има ли някаква вероятност да съм сбъркал?
Докато вадеше пицата от фурната, той рече на глас: „Не е възможно да бъркам. Лори е написала тези писма“.
Карън се обади към осем.
— Скъпи, мислех си за теб. Как вървят нещата?
— Боя се, че не особено добре. — Говориха около двадесет минути. Когато накрая затвориха, Алън се почувства по-добре.
В десет и половина телефонът отново иззвъня.
— Наистина съм добре. Боже, хубаво е, когато човек си изплаче каквото му тежи. Сега ще си взема приспивателно и отивам да си легна. Ще се видим утре. — После добави: — Обичам те.
Пусна радиото, натисна копчето на „самоизключване“, настрои станцията и се унесе в момента, в който си легна.
Алън Грант не чу тихите стъпки, не усети фигурата, която се надвеси над него, не се събуди дори когато ножът прободе гърдите му. В следващия момент шумът от разлюлените завеси заглуши последните му мъчителни хриптения, докато издъхваше.
41
Отново я бе споходил сънят с ножа, но този път беше различно. Не беше ножът, който преследваше нея, а тя го държеше и размахваше нагоре-надолу, нагоре-надолу. Лори седна и се сви в леглото, като сложи ръка пред устата си, за да не извика. Ръката й лепнеше. Защо? Тя плъзна поглед надолу. Защо беше още по дънки и с якето? И защо те бяха целите в някакви тъмни петна?
Лявата й ръка напипа нещо твърдо. Тя притисна пръсти около него и остра болка прониза ръката й. Топла, лепкава кръв рукна от дланта й.
Тя отметна завивките. Ножът за месо беше наполовина скрит под възглавницата. Петна от засъхнала, кръв покриваха навсякъде чаршафите.
Какво се бе случило? Кога се е порязала? Толкова ли силно е кървяла? Кръвта не беше от тази рана. И защо е взела ножа от дрешника? Дали все още не сънуваше? Дали това не беше просто част от съня?
Недей да губиш нито минута, изкрещя един глас. Измий си ръцете, измий ножа. Скрий го в дрешника. Прави каквото ти казвам. Побързай. Свали си часовника. Каишката му е изпоцапана. Гривната в джоба. Измий и нея.
Измий ножа. Без да мисли, тя се втурна към банята. Пусна водата във ваната и постави ножа под течащата струя.
Скрий го в дрешника. Тя изтича обратно в стаята. Сложи часовника си в чекмеджето. Съблечи тези дрехи. Махни спалното бельо от леглото. Хвърли всичко във ваната.
Лори се запрепъва отново към банята, пусна душа и запрати всички чаршафи във ваната. Съблече се и хвърли дрехите си също във водата. Наблюдаваше я как става червена.
После стъпи във ваната. Чаршафите се омотаха около краката й. Трескаво започна да търка полепналата по дланите и лицето й кръв. Раната й продължи да кърви дори след като превърза ръката си с една кърпа. Дълго стоя със затворени очи под шуртящата вода, като не спря да трепери дори когато банята се напълни с пара.
Накрая излезе, превърза около косата си кърпа, облече дългия хавлиен халат и отпуши ваната. Изпра дрехите и чаршафите, докато накрая водата не стана съвсем чиста.
Наблъска всичко в една чанта за пране, облече се и слезе до сушилнята в мазето. Изчака прането да се изсуши, сгъна чаршафите и дрехите и ги занесе обратно в стаята си.
Сега застели леглото и се омитай оттук. Ще отидеш за първия си час и ще си мълчиш. Тоя път наистина си закъсала. Телефонът звъни. Не вдигай. Може да е Сара.
Докато прекосяваше двора, тя срещна няколко студенти, единият от които се впусна да я уверява, че неприятностите й са типичен случай на сексуално напрежение, на вид отреагирване, но тя трябва да потърси сметка на професор Грант. От къде на къде той ще се държи така с нея?
Тя разсеяно кимна с глава, като се чудеше кое е това малко момиченце, което хълцаше толкова жално и толкова приглушено, сякаш плачът идеше изпод възглавница. Изведнъж видя малко дете с дълга руса коса, което лежеше на някакво легло в леденостудена стая. Да, детето, което плачеше, беше самата тя.