Уебстър нервно хапеше устни. Как да започне? Да каже, че в Клинтън е имало нещастен случай, и да изчака, докато стигнат там, за да й съобщи останалото? О, боже, помоли си тя, дай ми силата, от която се нуждая.
Вратата се отвори.
— Извиниха се — победоносно съобщи Карън. — Признаха, че грешката е била тяхна. — После усмивката й угасна. — Ан, случило ли се е нещо?
— Алън е мъртъв. — Уебстър не можеше да повярва, че е изрекла тези думи.
— Алън? Мъртъв? — Гласът на Карън беше изпълнен с недоумение. После тя повтори: — Алън. Мъртъв.
Уебстър и Сантини видяха как лицето й пребледнява до пепелявосиво и се втурнаха към нея. Подхванаха я под мишниците и я настаниха в един стол.
— Как? — попита Карън. Гласът й беше равен. — Колата, нали? Спирачките са отказали. Предупреждавах го. Въобще не го бива да се грижи за такива неща.
— О, Карън. — Ан Уебстър сложи ръце на раменете на треперещата млада жена.
Кони Сантини беше тази, която разказа на Карън малкото подробности, които им бяха известни, а след това се обади в гаража и нареди колата на Карън да бъде докарана отпред незабавно, погрижи се още за палтата, чантите, ръкавиците. Тя предложи да тръгне с тях и да кара. Карън обаче отхвърли предложението. Някой трябваше да остане в офиса.
Карън настоя тя да шофира.
— Ти не познаваш пътя, Ан.
По време на пътуването тя не пророни нито сълза. Говореше за Алън, като че ли все още беше жив.
— Той е най-прекрасният човек на света… Толкова е добър… Той е най-умният мъж, когото познавам… Спомням си…
Уебстър беше благодарна, че нямаше много коли. Карън караше, все едно беше на автоматичен пилот. В момента се движеха покрай летището в Нюарк по посока на 78-о шосе.
— Срещнах Алън по време на една екскурзия — разправяше Карън. — Водех група в Италия. Той се присъедини към нас в последния момент. Това беше преди шест години. По време на ваканцията. Майка му беше починала същата година. Призна ми как изведнъж разбрал, че няма къде да отиде за Коледа, а не му се искало да остане в колежа. Докато се върнем обратно в Ню Йорк, вече бяхме сгодени. Наричах го моя мистър Чипе.
Минаваше дванадесет, когато пристигнаха в Клинтън. Карън започна да хлипа — беше видяла огражденията около дома си.
— До тази минута си мислех, че това е само лош сън — прошепна тя.
Един полицай ги спря на пътната врата, но после бързо се дръпна встрани, за да мине колата. Засвяткаха камери и фотоапарати. Ан улови Карън под ръка, докато забързано се изкачваха по стълбите, водещи към външната врата.
Къщата беше пълна с полицаи. Бяха навсякъде: в дневната, в кухнята, в коридора към спалните. Карън се втурна нататък.
— Искам да видя съпруга си.
Някакъв сивокос мъж я спря и я въведе в дневната.
— Аз съм детектив Рийвс — представи се той. — Много съжалявам, мисис Грант. Вече го отнесоха. Можете да го видите по-късно.
Карън започна да трепери.
— Това момиче, което го е убило. Къде е тя?
— Арестувана е.
— Защо е направила това? Съпругът ми винаги е бил мил с нея.
— Тя твърди, че е невинна, мисис Грант, но ние намерихме в нейната стая ножа, с който вероятно е извършено престъплението.
Накрая тя не издържа. Ан Уебстър знаеше, че това ще се случи. Карън Грант заплака неудържимо, после риданието й се превърна в смях, в хълцане и накрая в истерия.
44
Бик пусна обедните новини, докато двамата с Оупъл се хранеха в кабинета му в телевизионното студио на Западна 61-а улица. Най-интересната новина гласеше:
„Убийство от любов в колежа Клинтън.“
Оупъл зяпна, а Бик внезапно пребледня, когато на екрана се появи снимката на Лори като дете.
„На четиригодишна възраст Лори е станала жертва на отвличане. Днес, на двадесет и една, тя е обвинена в убийството на известен професор, до когото, както се твърди, е изпратила десетки любовни писма.
Алън Грант бе намерен в леглото си…“
На екрана сега показваха къщата. Районът около нея беше ограден. Показаха един отворен прозорец.
„Смята се, че Лори Кениън е влязла, а след това е излязла от стаята на професора през този прозорец.“
Полицейски коли задръстваха улиците наоколо.