Някаква студентка с блеснали от вълнение очи разказваше:
— Лори крещеше на професор Грант, че иска да прави секс с него. Мисля, че той се опитваше да скъса с нея и тя направо се побърка.
Когато репортажът свърши, Бик рече:
— Спри това, Оупъл.
Тя се подчини.
— Значи се е отдала на друг мъж — промърмори Бик. — Пропълзявала е в леглото му всяка нощ.
Оупъл не знаеше какво да каже или да направи. Бик се тресеше. Лицето му се беше изпотило. Той съблече сакото, нави ръкавите си и протегна ръце. Дългите къдрави косми по тях сега бяха стоманеносиви.
— Помниш ли колко я беше страх, когато я държах на ръце? Но Лий знаеше, че аз я обичам. През всичките тези години тя все се появяваше и появяваше в съзнанието ми. Ти си свидетелка на това, Оупъл. А докато съм страдал през последните месеци, като я виждах, като бях достатъчно близо, за да мога да я докосна, докато се тревожех, че ще разкаже за мен на този неин доктор и ще унищожи всичко, което съм изградил през годините, тя е писала любовни писма на друг.
Очите му бяха станали огромни, кристалносветли, мятащи искри. Оупъл му даде отговора, който се очакваше от нея.
— Лий трябва да бъде наказана, Бик.
— Ще бъде. Ако окото ти се съпротивлява, извади го. Ако ръката ти се съпротивлява, отрежи я. Лий явно е изпаднала под влиянието на сатаната. Мой дълг е да й даря всеопрощаващата Божия милост, като я накарам да обърне острието към самата себе си.
45
Сара зави по Гардън стейт паркуей. Лори седеше до нея. По-точно спеше. Жената, която бе придружила Лори, беше обещала да се обади на д-р Карпентър и да му съобщи, че те се връщат вкъщи. Грег бе поверил Лори в ръцете на Сара с думите: „Лори, Лори, никога не бих те наранил. Аз те обичам“. После, като поклащаше глава, той се бе обърнал към Сара: „Не разбирам“. „Ще ти се обадя“ — бе отвърнала бързо Сара. Знаеше, че номерът му е записан в тефтерчето на Лори. Миналата година тя редовно му се беше обаждала.
Когато стигнаха в Риджууд и завиха по тяхната улица, Сара с ужас забеляза, че пред къщата им бяха спрели три микробуса. Тълпа репортери с камери и микрофони задръстваше алеята. Сара натисна клаксона. Те й направиха път, но после затичаха след колата и я последваха чак до входните стълби. Лори отвори очи и се огледа.
— Сара, защо са тук тези хора?
За щастие на Сара външната врата се отвори. Д-р Карпентър и Софи се втурнаха по стълбите. Карпентър си проби път през репортерите, изтича до вратата откъм Лори, отвори я и заслони Лори от тълпата. Запроблясваха светкавици, заваляха въпроси, докато докторът и Софи почти на ръце я качиха по стълбите.
Сара знаеше, че трябва да направи изявление. Тя излезе от колата и почака микрофоните да се насочат към нея. Като се опитваше да изглежда спокойна и самоуверена, изслуша въпросите. „Това убийство от любов ли е? Ще се опитате ли да се споразумеете?… Вярно ли е, че сте напуснали работа, за да защитавате Лори?… Мислите ли, че е виновна?“
Сара реши да отговори на последния въпрос.
— Сестра ми е невинна от юридическа и морална гледна точка и ние ще докажем това в съда. — Тя се обърна и си проправи път през обсадилите я инквизитори.
Софи държеше вратата отворена. Лори лежеше на канапето в дневната, д-р Карпентър стоеше до нея.
— Дадох й силно успокоително — прошепна той на Сара. — Трябва веднага да си легне в леглото. Оставих съобщение на д-р Донъли. Днес го очакват да се върне от Австралия.
Беше като при игра на кукли, помисли си Сара, докато двете със Софи събличаха пуловера на Лори и й слагаха нощницата. Лори дори не отвори очи. Изглежда, въобще не усещаше присъствието им.
— Ще донеса още едно одеяло — тихо рече Софи. — Ръцете и краката й са студени.
Първият протяжен стон се чу, когато Сара посягаше към ключа за осветлението. Това беше сърцераздирателно ридание, което Лори се опитваше да задуши във възглавницата.
— Плаче насън — каза Софи. — Горкото дете.
И забележката беше съвсем вярна. Ако не гледаха към Лори, Сара би си помислила, че е проплакало изплашено дете.
— Помоли д-р Карпентър да дойде за малко.
Инстинктът й я подтикваше да протегне ръце и да успокои Лори, но успя да се въздържи и да изчака доктора да дойде. Той застана до нея и в приглушената светлина двамата се вгледаха в спящата. И тогава, когато хълцанията утихнаха и Лори отпусна ръката си, с която стискаше възглавницата, тя започна да шепне. Те се наведоха, за да могат да чуят думите.