— Наскоро имаше дело, в което обвиняемият бе съден за изнасилване на дванадесетгодишно момиче — рече тя на Муди.
— И?
— Всъщност се оказа, че жертвата е на двадесет и седем. Тя страда от множествена личност и успя да убеди заседателите, че по време на изнасилването е била в превъплъщението си на дванадесетгодишно дете и не е била в състояние да се защити. Подсъдимият бе обвинен в изнасилване, и то в момент, когато потърпевшата е била умствено разстроена. Присъдата бе оспорвана, но важното е, че заседателите повярваха на свидетелските показания на жена, която страда от множествена личност.
Муди се наведе напред с бързината на хрътка, която за пръв път подушва плячка.
— Искаш да обърнеш нещата, нали?
— Да. Алън Грант беше особено внимателен към Лори. Когато тя припадна на погребалната служба, той се втурна да й помогне. Предложи да я отведе вкъщи и да се погрижи за нея. Сега, като се връщам назад, започвам да се чудя, не беше ли това проява на доста необичайна загриженост? — Тя въздъхна. — Поне имаме някаква отправна точка. Изборът не е кой знае какъв.
— И то добра отправна точка — заяви Муди. — Трябва да си изясня някои неща, после отивам в Клинтън и започвам да се ровя.
Телефонът отново иззвъня.
— Софи ще вдигне — каза Сара. — Господ да я поживи. Премести се при нас. Рече, че не можем да оставаме сами. Сега да уточним хонорара ти…
— О, ще говорим за това по-късно.
— Не, няма да говорим по-късно — отвърна тя твърдо. — Познавам те, Брендън Муди.
Софи почука на вратата, после отвори.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, Сара, но агентката по недвижимите имоти отново е на телефона и настоява, че е много важно.
Сара вдигна слушалката, поздрави Бетси Лайънс, после се заслуша. Накрая бавно рече:
— Предполагам, че ви дължа това, мисис Лайънс, но трябва да бъда ясна. Тази жена не може да продължава да разглежда къщата. В понеделник сутринта няма да сме у дома, така че я доведете между десет и един часа, но за последен път.
След като затвори, Сара обясни на Брендън Муди:
— Има някаква купувачка, която, изглежда, е луда по това място. Явно е готова да плати цената, за която настояваме. Иска още веднъж да огледа и после ще реши дали желае да изчака, докато къщата се освободи. Ще дойде в понеделник.
54
Погребалната служба за професор Алън Грант се състоя в събота сутринта в епископалната църква „Св. Лука“ близо до колежа в Клинтън. Университетските преподаватели и студентите се събраха да отдадат последна почит на любимия учител. Ректорът топло говори за интелекта, сърдечността и щедростта на Алън. „Той беше изключителен преподавател… Усмивката му разведряваше и най-мрачния ден… Той караше хората да се чувстват добре… Беше чувствителен към проблемите на другите. И винаги намираше начин да помогне.“
Брендън Муди присъстваше на службата в качеството на наблюдател, не на опечален. Най-вече той не изпускаше от очи вдовицата на Алън Грант, която бе облечена в привидно скромен черен костюм и носеше колие от перли. За негова изненада някак си през годините Брендън бе развил нюх към облеклото на хората. С преподавателската заплата на съпруга, та дори да се прибавеше доходът от работата й в туристическата агенция, Карън Грант би се затруднила да си купува толкова скъпи дрехи. Дали тя или Грант не разполагаха с някакво семейно наследство? Времето беше хладно и ветровито, а тя не носеше палто. Това означаваше, че го е оставила в колата. Гробищата щяха да са доста вледеняващо място в ден като този.
Тя плачеше, докато вървеше след ковчега. Добре изглежда, помисли си Брендън. Той се изненада, когато видя, че с Карън Грант в първата лимузина са председателят на колежа и жена му. Нямаше ли някой роднина? Нямаше ли близък приятел? Брендън реши да продължи да засвидетелства почитта си. Щеше да отиде и до гроба.
Въпросът, който си бе задал относно палтото на Карън, намери отговора си. Тя слезе от лимузината, облечена в дълго палто от норка.
55
„Църквата на въздушния път“ се ръководеше от дванадесетчленен събор, който се събираше всяка първа събота на месеца. Не всички от членовете одобряваха бързите промени в религиозното предаване, за които настояваше преподобният Боби Хокинс. „Кладенецът на чудесата“ най-вече беше като анатема за председателя на събора.