59
Преподобният Боби Хокинс умело насочи проблема на Томасина Пъркинс към евентуално извличане на собствена облага. Доверен член на събора бе изпратен в Харисбърг да я провери. Преподобният Хокинс и членовете на събора трябваше да са сигурни, че тя не е подучена от някой репортер, който си е наумил да прави разследване. Бик също така се нуждаеше от сведения за здравето на Томасина, особено за зрението и слуха й.
Резултатите от проверката се оказаха задоволителни. Томасина носеше трифокални очила и беше оперирана от перде на очите. Описанието й на мъжа и жената, които бе видяла с Лори, беше неясно от самото начало.
— Тя не ни е разпознала на екрана, следователно няма да ни познае и на живо — успокои Бик Оупъл, щом прочете доклада. — Тя ще бъде вдъхновение за паството ни.
Следващата неделя сутринта щастливата Томасина, събрала ръце като за молитва, вдигна очи благоговейно към лицето на Бик. Той сложи длани на раменете й.
— Преди години тази жена е била споходена от чудото Господне, когато Господ Бог й е дал възможността да види, че едно дете се нуждае от помощ. Но Господ не я е дарил със способността да запомни името на престъпния мъж, който придружавал Лори Кениън. Сега Лий отново се нуждае от помощ. Томасина, заповядвам ти да слушаш внимателно и да си припомниш името, което се върти някъде из подсъзнанието ти от толкова много време.
Томасина едва се сдържаше. Ето я — беше тук, истинска знаменитост, показвана по телевизията даже извън страната. Нямаше как да не се подчини на заповедта на преподобния Боби. Тя наостри уши. Органът тихо свиреше. Отнякъде дочу прошепване: „Джим… Джим… Джим“.
Томасина изправи рамене, протегна ръце и извика:
— Името, което не можех да се сетя, е Джим!
60
Сара бе споменала на Джъстин Донъли за Томасина Пъркинс и защо щеше да се появи в предаването на „Църквата на въздушния път“. В десет сутринта в неделя Донъли пусна телевизора си и в последната минута реши да запише предаването.
Томасина се появи едва в края му. Донъли не можеше да повярва на очите си, докато наблюдаваше спектакъла, устроен от преподобния Боби Хокинс, а след това и откровението, озарило Томасина, че „Джим“ е името на похитителя. Този човек, който твърди, че е способен да прави чудеса, дори не можеше да произнесе правилно името на Лори, с отвращение си помисли той и изгаси телевизора. Нарече я Лий. Въпреки всичко Донъли старателно надписа видеокасетата и я прибра в куфарчето си.
Сара позвъни десет минути по-късно.
— Не исках да ви притеснявам вкъщи — извини се тя, — но не мога да се въздържа да не ви попитам. Какво мислите? Има ли някаква вероятност мис Пъркинс да си е спомнила истинското име?
— Не. — Гласът на Донъли беше равен. Той чу как тя въздъхна.
— Все пак ще помоля хората от полицията на Харисбърг да проверят в компютъра си — рече тя. — Може и да имат досие на някой изнасилвач на деца с това име, който да е бил активен преди седемнадесет години.
— Страхувам се, че само ще си загубите времето. Онази жена Пъркинс просто налучкваше. Та нали тя никога не е преставала да общува с Всемогъщия Господ Бог. Как е Лори?
— Доста добре. — Гласът й прозвуча предпазливо.
— Гледа ли предаването?
— Не, отказва да слуша каквато и да било госпъл музика. Освен това се опитвам да я държа настрана от всичко това. Ще отидем да поиграем малко голф. Навън е доста приятно, като се има предвид, че е февруари.
— Винаги съм искал и аз да опитам. Е, това ще ви разтовари и двете. Лори води ли си дневника?
— В момента е горе и пише.
— Добре. Ще се видим утре. — Донъли затвори и реши, че единственият начин да се отърве от чувството, че не го свърта на едно място, е да се разходи. Той си даде сметка, че за първи път, откакто живееше в Ню Йорк, перспективата за една напълно свободна от ангажименти неделя съвсем не го привлича.
61
Томасина се бе надявала, че след предаването „Църквата на въздушния път“ преподобният Боби Хокинс и прекрасната му съпруга Карла ще я поканят на обяд в някое хубаво място, като например „Зелената таверна“, а може би ще предложат и да я разходят из Ню Йорк, за да види града. Не бе идвала тук от петнадесет години.
Обаче съвсем друго се случи. В момента, в който камерите бяха изключени, Карла зашепна нещо на преподобния Боби и двамата придобиха разтревожен вид. Резултатът беше, че те зарязаха Томасина с едно „довиждане“, „благодаря“ и „продължавай да се молиш“. После някакъв човек я придружи до колата, която трябваше да я откара на летището.