Част четвърта
68
Голямото жури бе свикано на седемнадесети февруари и не му отне много време да обяви Лори за виновна по обвинението в предумишлено убийство на Алън Грант. Насрочена бе и датата на процеса — пети октомври.
На следващия ден Сара се срещна с Брендън Муди в „Соларис“, известен ресторант зад ъгъла на областния съд в Бърджин. Всички съдии и адвокати, които влизаха в ресторанта, спираха да поприказват със Сара. Би трябвало да седи на една маса заедно с тях и да се шегуват, помисли си Брендън, вместо срещата им да е такава.
Сара бе прекарала цялата сутрин в библиотеката на съда в издирване на случаи на защита при невменяемост и понижени умствени възможности. Брендън виждаше тревогата в очите й, начина, по който се стопяваше усмивката й щом този, който я поздравяваше, отминеше. Изглеждаше бледа и имаше сенки под очите. Той се зарадва, като видя, че тя си поръчва обилен обяд, и й го каза.
— Като че ли всичко има вкус на плява, но не мога да си позволя да легна болна поне не на този етап от играта — рече иронично Сара. — А при теб как е, Брендън? Какво е положението в колежа?
— Както се очакваше. — Брендън с наслада отхапа от чийзбургера си. — Не съм стигнал много далеч, Сара. — Той извади бележките си. — Най-добрата и може би най-опасната свидетелка е Сюзън Граймс, която живее срещу Лори. Тази, с която си говорила два пъти по телефона. От октомври насам тя е забелязала Лори да излиза редовно между осем и девет вечерта и да се прибира не по-рано от единадесет, а дори по-късно. Твърди, че през всичките тези случаи Лори е изглеждала различно — много секси, обилен грим, предизвикателно разпусната коса, дънките напъхани в ботуши на висок ток — някакъв напълно необичаен за нея стил. Момичето е сигурно, че Лори е отивала на любовна среща.
— Има ли нещо, което да подсказва, че се е срещала тъкмо с Алън Грант?
— В писмата тя е посочила няколко определени дати, но ако се проверят, става ясно, че няма нищо вярно — откровено призна Муди. Той извади бележника си. — На шестнадесети ноември Лори е написала, че й било много хубаво в прегръдките на Алън предишната нощ. Предишният ден е петък, петнадесети, и Алън и Карън Грант са били заедно на някакво събиране в колежа. Същите фантазии, що се отнася до втори декември, както и за дванадесети, четиринадесети, а после и за шести и единадесети януари. Мога да продължа така до двадесет и осми януари. Надявах се да докажа, че Алън Грант я е подмамвал — там е работата. Известно ни е, че тя е обикаляла около къщата му, но нямаме и най-малкото доказателство, че той е знаел за това. Всъщност фактите сочат точно обратното.
— В такъв случай според теб всичко е било само измислица на Лори и не можем дори да твърдим, че Алън Грант се е възползвал от нейното отчаяние?
— Има още един човек, с когото искам да говоря, една преподавателка, която е в отпуск по болест. Името й е Вера Уест. Дочух някакви слухове за нея и Грант.
Приятният шум от гласовете на другите посетители, смеховете и потрепването на приборите, всички тези познати звуци, които някога бяха част от работния й ден, изведнъж станаха досадни и дразнещи за Сара. Тя разбираше какво й казваше Брендън Муди. Ако Лори наистина си бе измислила всички тези срещи с Алън Грант, ако в отсъствието на съпругата си той е имал любовна връзка с друга жена и Лори бе научила за това, твърдението на прокурора, че тя е убила в пристъп на ревност, само щеше да придобие по-голяма достоверност.
— Кога ще разпиташ Вера Уест? — попита Сара.
— Скоро, надявам се.
Сара глътна остатъка от кафето си и поиска сметката.
— По-добре да се прибирам. Трябва да се срещна с хората, които ще купуват къщата ни. И знаеш ли какво? Тази мисис Хокинс се оказа, че не е коя да е, а съпругата на преподобния Боби Хокинс.
— А кой е той? — попита Брендън.
— Новият проповедник на „Църквата на въздушния път“. Религиозното предаване, по което се появи мис Пъркинс и заяви, че Джим е името на човека, с когото е била Лори в онази закусвалня преди години.
— Я виж ти. Какъв мошеник. И как се случи, че тъкмо той купува къщата ви? Не е ли прекалено съвпадение, че е забъркан и с онази Пъркинс.
— Не е точно така. Жена му беше харесала къщата още преди предаването. Освен това Пъркинс му е писала, а не той на нея. Получихме ли някакъв отговор на запитването до полицията в Харисбърг относно „Джим“?