— Кейт, преиграваш — рече Джъстин. — Ти защитаваш Деби и Лори и двамата знаем това. Но трябва да ме оставиш да ти помогна. Заела си се с прекалено трудна задача и няма да се справиш сама.
Падащата напред коса беше обичайният знак. Сърцето на Сара се късаше, докато слушаше гласа на изплашеното дете, което наричаше себе си Деби. Така ли се беше чувствала Лори през онези две години, докато я бе нямало: плачеща, ужасена, копнееща за хората, които обича?
— Здравей, Деби — подхвана Джъстин. — Как се чувства днес голямото момиче?
— По-добре, благодаря ти.
— Деби, толкова се радвам, че започна отново да пишеш в дневника. Знаеш ли защо написа това миналата нощ?
— Знаех, че дневникът е празен. Преди това обаче го разтърсих.
— Разтърсила си дневника? Какво очакваше да има вътре?
— Не знам.
— Какво те беше страх да не намериш, Деби?
— Още снимки — прошепна тя. — Сега трябва да тръгвам, те ме търсят.
— Кой? Кой те търси?
Но тя си беше отишла.
Чу се мързелив смях. Лори беше кръстосала крака и леко се бе отпуснала в стола. Със съзнателно предизвикателен жест тя прокара пръсти през косата си.
— Ето я и нея. Опитва се да се скрие, надява се да не я открият.
Сара настръхна. Това беше Леона, другата личност, тази, която пишеше писмата до Алън Грант. Презряната жена, която го бе убила. През тези месеци се беше появявала само два пъти.
— Здравей, Леона. — Джъстин се приведе напред над бюрото, начинът, по който оказваше любезно внимание на някоя привлекателна жена. — Надявах се, че ще ни посетиш.
— Човек трябва все пак да покаже, че е жив. Не може постоянно да стои безучастен. Да имаш цигара?
— Разбира се. — Той бръкна в чекмеджето, извади пакета и й запали цигара. — Май си без настроение, Леона?
Тя потръпна.
— О, знаеш как е. Бях доста луда по професор „цуни-гуни“.
— Алън Грант?
— Да, обаче слушай, всичко свърши, нали? Съжалявам за него, но се случват и такива неща.
— Какви неща?
— Имам предвид, че ме напъха в ръцете на психиатъра и ме изпорти пред декана на колежа.
— Била си му ядосана за това, нали?
— А ти как мислиш. Лори също, само че по други причини. Тя наистина се справи отлично, когато го баламосваше в коридора.
Май ще се наложи да се споразумея с прокурора — рече си Сара. Ако тази личност продължаваше да се държи така, без да проявява и най-малката следа от съжаление…
— Ти знаеш, че Алън е мъртъв…
— О, да, свикнах с това. Макар че стресът беше голям.
— А знаеш ли как е умрял?
— Разбира се, че знам. Нашият кухненски нож. — Перченето изчезна. — Молех се на бога да го бях оставила в стаята си онази нощ, когато отидох в дома му. Наистина бях луда по него.
72
През трите месеца от началото на февруари до края на април Брендън Муди посещаваше често колежа в Клинтън. Той беше станал познато лице. Бърбореше си със студентите в студентския център, разговаряше с преподавателите, постепенно се сближи с обитателите от блока на Лори.
Към края на този период той бе научил твърде малко неща, които биха могли да бъдат от полза при защитата на Лори, макар че беше открил някои, които поне щяха да облекчат присъдата й. През първите три години от следването си тя е била образцова студентка, харесвана еднакво и от възпитаниците на колежа, и от преподавателите.
— Харесвана, с което нямам предвид, поддържане на близки отношения — сподели един студент от третия етаж на блока. — Нормално е за приятели след известно време да си разправят за гаджетата, за семейството, или въобще за каквото ги вълнува. Лори не обичаше да се доверява. Тя не се делеше от другите и беше винаги любезна, но ако някой я закачеше за Грег Бенет, който очевидно бе луд по нея, просто го разкарваше. Никога не разкриваше душата си напълно.
Брендън Муди бе проучил внимателно произхода на Грег Бенет. Семейството плащаше за обучението му. Умен. Напуснал колежа, за да се занимава с търговия, пробил си ушите, после се върнал, за да завърши образованието си. Завършил едновременно две специалности с отличие. Дипломирал се през май. През септември заминава да учи за магистър в Станфорд. Момче, което всеки родител би мечтал дъщеря му да доведе вкъщи, за да го представи на семейството. В момента, в който тази мисъл се стрелна в ума на Брендън, той си спомни, че същото бяха казвали и за Тед Бънди, а той се бе оказал сериен убиец.
Всички студенти споделяха мнението, че в Лори бе настъпила дълбока промяна след смъртта на родителите й. Много непостоянна в настроенията си. Отдръпване от околните. Вечни оплаквания от главоболие. Нередовно посещаване на лекциите. Закъсняване със заданията за домашно.