— Понякога ще ме отмине, без да каже даже здравей, или ще ме погледне с такова изражение, като че ли не ме е виждала никога преди — обясни един по-млад студент.
Брендън не спомена на никого за заболяването на Лори „множествена личност“. Сара настояваше да се запази в тайна поне до делото и не искаше излишна публичност по този въпрос.
Голяма част от студентите бяха забелязали Лори да излиза сама нощем и да се връща доста късно. Това предизвикало любопитството им и те се опитвали да се досетят с кого се среща. Някои започнали да правят догадки за Алън Грант, заинтригувани, че Лори най-често пристигала за часовете му рано, а след края им нарочно се мотаела, за да може да поговори с него.
Жената на декана, Луиз Ларкин, обичаше да си бъбри с Муди. Именно от нея той подразбра, че Алън Грант е проявявал интерес към една от новите преподавателки по английски. Тръгвайки по следата на мисис Ларкин, той се срещна с Вера Уест, но тя го бе отрязала веднага.
— Алън Грант беше добър приятел с всички — бе отвърнала Уест, пренебрегвайки намеците в неговите въпроси.
Отново трябваше да започне да разнищва нещата, мрачно си помисли Брендън. Проблемът беше в това, че учебната година приключваше скоро и голяма част от старите студенти, които познаваха Лори добре, щяха да се дипломират. Хора като Грег Бенет например.
С тези мисли в главата Брендън се бе обадил на Бенет, за да го покани да се видят отново на чаша кафе. Грег щеше да отсъства през съботата и неделята, така че се бяха разбрали да се срещнат в понеделник. И както обикновено, Бенет беше попитал за Лори.
— Доколкото знам от сестра й, тя се справя доста добре — му бе отговорил Брендън.
— Напомнете на Сара да ми се обади, ако има нещо, с което мога да помогна.
Докато караше обратно към къщи, Брендън разсъждаваше, че се бе изнизала още една безрезултатна седмица. А за свое най-голямо разочарование се сети, че жена му даваше парти у тях същата вечер.
— Ще отскоча да пийна нещо в „Соларис“ — рече й той, след като нервно я целуна по челото. — Наистина не мога да проумея как все успяваш да се забъркаш в подобни тъпотии.
— Позабавлявай се, скъпи. Добре ще е да се видиш с приятелчетата.
Тази вечер Брендън се наслади на дългоочакваната си почивка. Седеше на бара и си говореше с познати от прокурорския кабинет. Постепенно разговорът се завъртя около Сара и Лори Кениън. Общото мнение беше, че ще е по-добре за Сара да се споразумее с прокурора.
— Ако отпадне обвинението в предумишлено убийство първа степен, Лори вероятно ще получи между петнадесет и тридесет години, а може би ще излежи една трета от тях и ще излезе на около двадесет и шест или седем.
— Делото е възложено на съдията Армън, а той не обича споразуменията — обади се един от помощник-следователите. — Освен това, когато работата опре до присъда, съдиите не се интересуват дали убийците са с омагьосващо красива външност.
— Не мога да понеса мисълта хубаво дете като Лори Кениън да бъде затворено заедно с онези уличници — заяви друг.
Бил Оуенс, частен детектив, работещ за застрахователна компания, седеше точно до Брендън Муди. Изчака, докато сменят темата, и подхвърли:
— Брендън, не искам да се разчува, че съм те предупредил.
Муди не обърна глава, но очите му се извъртяха към събеседника.
— Какво има?
— Познаваш ли Дани О’Тул?
— Дани, ловеца на съпрузи? Разбира се. Кого е следил напоследък?
— Точно там е въпросът. Оная вечер беше тук и беше понаправил главата, а както напоследък често се случва, разговорът се насочи към случая Кениън. И само чуй това. След смъртта на родителите Дани е бил нает да разследва двете сестри. Ставало дума за някакъв застрахователен иск. Когато по-малката била арестувана, го освободили.
— Звучи подозрително — изсумтя Муди. — Ще проуча тая работа. Благодаря ти.
73
— Хората, които купиха къщата ни, май лазят по нервите на Сара — рече Лори на д-р Донъли.
Джъстин остана изненадан.
— Не съм забелязал такова нещо.
— Да, Сара каза, че прекалено много се навъртат наоколо. Трябва да се настанят в къщата през август, а поискали позволение да започнат преустройството.