— Успя ли да провериш застрахователните ви полици? — попита той.
— Да. Брендън, нещо не разбирам. Няма неизплатен или съмнителен иск. Баща ми винаги е поддържал книжата си в ред. Неговата застраховка отива при майка ни, а в случай че тя го изпревари, при нас. И тъй като той я надживя само с няколко минути, ние сме преките наследници. За съжаление всичко, освен къщата, е поставено под попечителство, което по принцип щеше да е много хубаво, ако не се бяха случили тези злощастни събития. Щяхме да получаваме по петдесет хиляди долара годишно всяка от нас и след пет години щяхме да имаме по четвърт милион. Но няма възможност да вземем цялата сума наведнъж.
— Ами автобусната компания? — попита Брендън. — Подаде ли иск срещу тях?
— Разбира се — отговори Сара. — Но защо им е да се занимават с нас? Ние не сме пострадалите при злополуката.
— О, по дяволите! — възкликна Брендън. — Надявах се да постигна нещо точно по този начин. Ще поканя детектива на едно питие и ще го притисна, но вероятно това е положението. Проклета автобусна компания. Как е Лори?
Сара се замисли над отговора си.
— По-добре е. Според мен започва да свиква със смъртта на майка и татко. Д-р Донъли е чудесен.
— А спомня ли си нещо за смъртта на Алън Грант?
— Нищо. Обаче започва да се сеща за работи, случили се през годините, когато бе отвлечена. Само отделни неща, откъслеци. Джъстин, имам предвид д-р Донъли, е убеден, че е била сексуално малтретирана, през това време. Но дори когато й показва видеозаписите от лечебните сеанси, когато превъплъщенията й говорят вместо нея, това не й помага да си припомни всичко. — Гласът на Сара изгуби спокойния си тон и доби отчаяни нотки. — Брендън, вече сме май месец. За три месеца не съм открила нищичко, което да мога да използвам в защитата си. Тя, изглежда, има три различни личности. Кейт, която е някакъв вид закрилница, нещо като бавачка. Нарича Лори глупачка, ядосва й се, но после се опитва да я пази. Тя е тази, която не й позволява да си припомни случилото се. Леона е сексзвездата. Тя е била фатално привлечена от Алън Грант. Миналата седмица призна на д-р Донъли, че онази нощ е взела ножа със себе си и съжалява за това.
— Боже мили — промърмори Брендън.
— И последната от тях е Деби, четиригодишно хлапе. Тя непрекъснато плаче. — Сара разтвори ръце, после ги отпусна безсилно. — Ето това е, Брендън.
— Тя някога ще се сети ли какво точно се е случило?
— Вероятно, но никой не може да определи кога. Лори има доверие на Джъстин. Разбира, че може да свърши в затвора. Но, изглежда, все още няма проблясък. — Сара го погледна. — Брендън, само не ми казвай, че трябва да искам споразумение.
— Нямам такова намерение — измърмори Брендън. — Поне засега.
Софи влезе в библиотеката, носейки таблата с кафето.
— Оставих ги сами горе — съобщи тя. — Не съм сбъркала, нали?
— Не, разбира се — отговори Сара. — В края на краищата той е проповедник, Софи. Сигурно не тъпче тайно дрънкулки по джобовете си.
— Днес препирнята е на тема дали да се свърже твоята баня с тази на Лори и да бъдат направени в стил „Якудзи“. Мислех, че свещениците живеят скромно. — И тя постави таблата на бюрото.
— Не е задължително — отбеляза Брендън. Той сложи три бучки захар в кафето си и енергично го разбърка. — Сара, Грег Бенет наистина не е наясно какво е предизвикало реакцията на Лори миналата година. Мисля, че все още е много влюбен в нея. Вечерта, преди Грант да бъде убит, група студенти обсъждали отношенията на Лори с професора и Грег подочул от разговора. Изхвърчал като бесен от студентския център.
— Ревност? — бързо попита Сара.
Брендън сви рамене.
— Дори да е така, едва ли има някаква връзка със смъртта на Алън Грант, освен ако…
— Освен ако Лори не си върне паметта.
На вратата се почука. Сара вдигна очи.
— Пригответе се за благословия — промърмори тя, после извика: — Влезте.
Бик и Оупъл, с лица, озарени от смирени усмивки, се показаха на прага. Бяха облечени непретенциозно. Бик беше свалил сакото си, късите ръкави на тениската му разкриваха мускулести ръце, покрити с леко посивели косми. Оупъл беше сложила свободен панталон и памучна блуза.
— Няма да ви притесняваме, само искахме да попитаме как сте — рече тя.