Сара им представи Брендън Муди. Той изръмжа нещо като поздрав.
— А как е малкото момиче? — обади се Бик. — Нямате представа колко много хора се молим за нея.
75
Джъстин Донъли не искаше да признае пред Сара, че вече не се надява Лори да си спомни нещо важно преди започването на процеса. Заедно с две свои сътруднички, Пат и Кати, едната изкуствотерапевтка, а другата по водене на дневник той прегледа още веднъж видеозаписите на сеансите с Лори.
— Забележете, че сега другите й „личности“ вече ми имат доверие, а също и желание да говорят, но са като непробиваема стена, щом стане дума за случилото се през нощта на двадесет и осми януари или през годините, когато Лори е била отвлечена. Хайде отново да се спрем на всяка една поотделно:
— Кейт е на тридесет и три, което доста я доближава до възрастта на Сара. Мисля, че е била създадена от Лори като закрилник, такава, каквато е Сара в момента. Обаче, за разлика от Сара, Кейт обикновено е ядосана на Лори, нарича я глупачка и се отвращава, че Лори непрекъснато се забърква в неприятности. Според мен това разкрива усещането на Лори, че тя заслужава Сара да й се сърди.
Деби, четиригодишното дете, иска да говори, но е твърде уплашено или може би не разбира какво точно се е случило. Подозирам, че тя е същата, каквато е била Лори на тази възраст. Понякога проявява чувство за хумор. Сара Кениън твърди, че Лори е била необичайно духовито за възрастта си дете, преди да я отвлекат.
Леона е една доста сексапилна дама. Няма съмнение, че е била луда по Алън Грант и е ревнувала от жена му. Няма съмнение, че е побесняла, когато той я е предал, ето защо е била способна да го убие, само че сега тя говори за него с някакво чувство на топлота, така както се приказва за любим човек. Битката е приключила. Гневът се е уталожил и спомените са вече само за добрите страни.
Намираха се в малката стаичка, в съседство с кабинета на Джъстин. Пролетното слънце грееше в прозорците. От мястото, където седеше, Джъстин можеше да види целия солариум. Някои от пациентите бяха там и се наслаждаваха на слънчевата светлина. Докато гледаше, в солариума влезе Лори под ръка със Сара.
Пат, изкуствотерапевтката, държеше няколко нейни нови работи.
— У вас ли е снимката, която Лори е скъсала у дома си?
— Да. — Джъстин отвори папката.
Терапевтката разгледа фотографията, сравни я с някои от скиците на Лори, после ги нареди едно до друго.
— Добре, а сега вижте това. — Тя показа една изправена фигурка. — И това. И това. Какво мислите?
— Започнала е да рисува фигурката облечена с някакъв гащеризон или бански костюм — забеляза Джъстин.
— Правилно. Сега, забележете, че на тези три скици фигурката е с дълга коса. А вижте разликата на тези двете. Тя е със съвсем къса коса. Така е нарисувала лицето, че ме кара да си мисля за лицето на момче. Ръцете са свити по начина, по който са и на снимката. Мисля, че има вероятност тя да възпроизвежда представата за себе си, но под образа на момче. Как ми се иска снимката да не беше толкова повредена. Със сигурност добре се е справила с накъсването й.
Кати, другата терапевтка, държеше последното съчинение на Лори.
— Това е почеркът на нейната Кейт. Но погледнете колко по-различен е от този през февруари. Все повече и повече заприличва на почерка на Лори. А сега чуйте какво е написала.
„Започвам да се уморявам. Лори ще е достатъчно силна, за да приеме онова, което се налага. Тя иска да се разхожда из Сентръл парк. Иска да си вземе стиковете за голф и да играе в клуба. Ще бъде голямо удоволствие за нея отново да застане на игрището. Наистина ли само преди година за Лори казваха, че е най-добрата голфистка в цял Ню Джърси? Може би затворът не се различава много от това, което е тук. Може би е също толкова безопасен, колкото и това място. Може би кошмарът с ножа ще остане далеч извън затвора. Никой няма да успее да се промъкне при толкова много охрана. Няма да успеят да дойдат с нож през нощта. В затвора цялата пристигаща поща се проверява. Това означава, че снимките не могат сами да се промъкват в дневниците.“
Терапевтката подаде съчинението на Джъстин.
— Докторе, това вероятно е знак, че Кейт приема вината и наказанието на Лори.
Джъстин се загледа през прозореца. Сара и Лори седяха една до друга. При всяка дума на Сара Лори се смееше. Ако човек не знаеше, можеше да ги вземе за две привлекателни млади жени, седнали на терасата у дома или в някой клуб.