Лекарката по изкуствотерапия беше проследила погледа му.
— Говорих със Сара вчера. Мисля, че е на края на силите си. В деня, в който вратите на затвори се хлопнат зад Лори, можете да очаквате нов пациент, докторе.
Джъстин се изправи.
— След десет минути трябва да са в кабинета ми. Пат, мисля, че си права. Тя рисува различни варианти на скъсаната снимка. Познаваш ли някой, който да я разлепи, да изчисти цялото това лепило и после пак да я възстанови, но така, че да можем да видим нещата по-добре?
Тя кимна.
— Ще опитам.
Той се обърна към Кати.
— Мислиш ли, че ако Лори или Кейт осъзнае какво въздействие ще окаже върху Сара влизането й в затвора, ще бъде по-малко склонна към автоматично самоосъждане?
— Вероятно да.
— Добре. Има и още нещо, което мисля да направя. Ще разговарям с Грег Бенет, бившия приятел на Лори, и ще се опитам да разбера всички обстоятелства от деня, в който тя така се е изплашила от него.
76
Докато се настаняваше на един от столовете в бара на „Соларис“ до Дани, ловецът на съпрузи, Брендън Муди забеляза, че миловидното лице на Дани е започнало да попровисва в долната си част. Пукнатите капиляри по носа и бузите бяха белег за пристрастието му към сухите коктейли „Манхатън“.
Дани поздрави Муди по обичайния си жизнерадостен начин.
— А, ето те и теб, Брендън. Балсам за очите ми.
Брендън изръмжа нещо като поздрав, борейки се с желанието си да каже на Дани какво точно да направи с привнесения си ужасен ирландски акцент. После си припомни причината, която го бе довела тук, както и влечението на Дани към алкохола и към отбора „Метс“, поръча по един „Манхатън“ и попита Дани как смята, че ще се представи неговият отбор през този сезон.
— Блестящо — възкликна Дани щастливо. — Момчетата ще вземат дяволската купа, ей богу!
Познавах те и когато все още можеше да говориш свястно английски, помисли си Муди, но на глас рече:
— Браво, страхотно.
След час, докато Брендън допиваше първото си питие, Дани привършваше третото. Време беше. Брендън насочи разговора към Лори Кениън.
— Работя по този случай — осведоми го той с поверителен шепот.
Очите на Дани се разшириха.
— И аз това чух. Горкото момиче май се е побъркало, а?
— Така изглежда — съгласи се Брендън. — И знаеш ли, смахнала се е, след като родителите й са починали. Колко жалко, че още тогава не е получила обичайната професионална помощ.
Дани се огледа наоколо.
— Напротив, приятел — прошепна той. — Но забрави, че си го чул. Обаче ме е яд, че нищо не знаеш.
Брендън изглеждаше изненадан.
— Искаш да кажеш, че тя е ходела при психиатър?
— Да, в Риджууд.
— Откъде знаеш, Дани?
— Ще си остане между нас, нали?
— Разбира се.
— Веднага след като умряха родителите, аз бях нает да разследвам дискретно двете сестри и техните занимания.
— Не може да бъде! Вероятно са застрахователите? Нещо заради иска срещу автобусната компания?
— Е, Брендън Муди, много добре знаеш, че самоличността на клиента е строго поверителна.
— Разбира се, че е така. Но автобусът се е движел прекалено бързо, спирачките са били неизправни. За двамата Кениън не е имало никакво спасение. Естествено е застрахователната компания да бъде доста нервна и да гледа да се осигури срещу евентуалните ищци. Че кой друг ще е заинтересован да ги разследва?
Дани упорито продължаваше да мълчи. Брендън направи знак на бармана, който обаче поклати отрицателно глава.
— Аз ще откарам приятеля си вкъщи — обеща Брендън. Знаеше, че е време да смени темата. След час, когато настани Дани на предната седалка, той отново подхвана разговора за сестрите Кениън. Докато спираше пред скромното жилище на Дани, Муди просто извади късмет.
— Брендън, приятелю, ти си добър човек — изфъфли Дани с надебелял език. — Знам много добре, че се опитваш да изкопчиш нещо. Да си остане между нас двамата и уличната лампа, но не ми е ясно кой ме нае. Всичко беше много тайнствено. Някаква жена позвъни. Представи се като Джейн Грейвс. Никога не сме се срещали. Обаждаше се всяка седмица, за да ми напомни да й изпратя доклада си. До някаква частна пощенска кутия в Ню Йорк Сити. И знаеш ли кой си мисля, че е бил? Вдовицата на покойния професор. Та нали горкичкото шантаво момиче на Кениън му пишеше писма? А и моите услуги не се ли оказаха ненужни още на следващия ден след убийството?