— Не и днес — отговори той. — Ако ми разрешите, бих искал да ви задам няколко въпроса относно съпруга ви.
Усмивката й се стопи.
— Много ми е трудно да говоря за Алън. Луиз Ларкин ми каза за вас. Вие работите по защитата на Лори Кениън. Мистър Муди, ужасно съжалявам, но Лори отне живота на съпруга ми и заплаши моя.
— Тя не си спомня нищо такова. Тя е едно много болно момиче — рече Брендън тихо. — В това се състои и задачата ми — да се опитам да помогна на съдебните заседатели да го разберат. Преглеждах копията на писмата, които тя или някой е изпращал на професор Грант. Кога разбрахте, че той ги получава?
— В началото Алън не ми ги показваше. Предполагам, че се е боял да не се ядосам.
— Да се ядосате?
— Ами те бяха явно абсурдни. Имам предвид, че някои от така наречените „спомени“ се отнасяха за нощи, в които Алън и аз сме били заедно. Очевидно измислици, но въпреки това бяха наистина неприятни. Случайно видях писмата в чекмеджето на бюрото му и го попитах за тях.
— Колко добре познавахте Лори?
— Не много. Тя е прекрасна голфистка и съм чела статии за нея във вестниците. Срещала съм родителите й на някои събирания в колежа. Много й съчувствах, когато те загинаха. Алън смяташе, че тя е на ръба на нервна криза.
— Били сте в Ню Йорк през нощта, когато той е умрял, нали?
— Да, бях на летището, за да посрещна една клиентка.
— Кога разговаряхте за последен път със съпруга си?
— Обадих му се някъде около осем часа същата вечер. Той беше ужасно разстроен. Разказа ми за случката с Лори Кениън. Чувстваше, че не се е справил с положението. Смяташе, че е щяло да бъде по-добре първо да поговори със Сара и Лори, преди да изпрати Лори при декана. Спомена ми, че искрено е повярвал на твърдението й, че не си спомня да е писала тези писма. Била е толкова шокирана и обидена, когато са я обвинили.
— Предполагам, разбирате, че ако потвърдите това от свидетелското място в съда, би било от голяма полза за Лори.
В този момент сълзи бликнаха от очите на Карън Грант.
— Съпругът ми беше най-доброто и най-прекрасното човешко същество, което някога съм познавала. Той най-малко от всички хора би искал да навредя на това момиче.
Очите на Муди се присвиха.
— Мисис Грант, имало ли е повод да изпитате някакви съмнения, че съпругът ви може и да е влюбен в Лори?
Тя изглеждаше изумена.
— Това е смешно. Момичето е на двадесет или двадесет и една. Алън беше на четиридесет.
— Такива неща са се случвали и друг път. Във всеки случай със сигурност не бих ви винил, ако сте решили да се уверите, да речем, да поразучите.
— Не разбирам за какво говорите.
— Искам да кажа, възможно е да сте наели частен детектив, някой като мен например…
Сълзите секнаха. Карън Грант беше очевидно ядосана.
— Мистър Муди, за нищо на света не бих обидила съпруга си по такъв начин. Но вие успяхте да ме засегнете. — Тя се изправи. — Не мисля, че има за какво повече да разговаряме.
Муди на свой ред се надигна бавно.
— Мисис Грант, моля да ме извините. Опитайте се да разберете, че моята работа е да открия някакво основание за постъпките на Лори. По ваши думи професор Грант е смятал, че Лори е съвсем близо до нервна криза. Ако е имало нещо между тях, ако след това той я е предал на администрацията и тогава тя се е озлобила…
— Мистър Муди, не се опитвайте да оправдавате момичето, което уби съпруга ми, като петните репутацията му. Алън беше дискретен човек и винаги много се притесняваше от ухажванията на студентките. Не можете да промените фактите, за да спасите неговия убиец.
Докато кимаше извинително, погледът на Брендън Муди изучаваше офиса. Приятно тапицирани с червена кожа канапе и столове. Рекламни плакати на екзотични места висяха, поставени в рамки по стените. Във вазите на бюрото на Карън Грант и на малката масичка имаше свежи цветя. Бюрото й обаче съвсем не беше отрупано с книжа, а телефонът не беше иззвънявал, откакто той се намираше в офиса.
— Мисис Грант, бих искал да се сбогувам с нещо по-приятно. Дъщеря ми е стюардеса в „Американ Еърлайнс“. Обожава работата си. Твърди, че туристическият бизнес влиза направо в кръвта. Надявам се, че и с вас е така и че работата ви помага да понесете загубата на съпруга си.