Сара наблюдаваше Лори, която бе затворила очи, като че ли се опитваше да си спомни.
— Добре — рече Джъстин. — Очакваше ли Лори да дойде?
— Не. Тя трябваше да се прибере за през деня вкъщи. Всъщност ме бе поканила да отида с нея, но аз имах да се готвя за контролно. Явно е била на църковната служба в девет часа, после се е отбила във фурната. Когато отворих вратата, тя рече нещо като: „Кафе за топла кифла. Може ли?“.
— Как се държеше тя?
— Безгрижно. Смееше се. Бяхме играли голф в събота и разликата в резултата беше много малка. Все пак тя спечели с един удар. В неделя сутринта носеше бяла ленена рокля и изглеждаше страхотно.
— Ти целуна ли я?
Грег хвърли поглед към Лори.
— По бузата. Търсех някакъв знак от нейна страна. Понякога беше много податлива, когато започнех да я целувам, но винаги внимавах. Имах чувството, че може да се изплаши всеки момент. Когато я целувах или прегръщах, трябваше да започна бавно и непринудено, първо да проверя да не би да е напрегната. Ако ми се стореше, че е така, веднага прекратявах.
— Не те ли дразнеше това? — попита бързо Джъстин.
— Със сигурност. Но мисля, че винаги съм знаел, че в Лори има някакъв страх и трябва да изчакам, докато ми се довери. — Грег погледна право в Лори. — Никога не бих й причинил болка. По-скоро бих убил, но не бих позволил и на друг да я нарани.
Лори гледаше в него, като вече не отбягваше погледа му. После на свой ред заговори:
— Седнах до Грег на бара. Пихме кафе и си разделихме третата кифла. Говорихме кога пак ще отидем да играем голф. Чувствах се толкова щастлива през тази сутрин. Беше прекрасна и всичко изглеждаше толкова свежо и чисто. — Гласът й прозвуча неуверено, когато произнесе „чисто“.
Грег стана.
— Лори настоя, че трябва да си ходи. Тя ме целуна и тръгна да излиза.
— Имаше ли белези на страх или паника в този момент? — вметна Джъстин.
— Никакви.
— Лори, искам да отидеш и да застанеш до Грег точно както е било в онзи ден. Представи си, че се готвиш да си тръгнеш от апартамента му.
Лори се изправи колебливо.
— Ето така — прошепна тя. Посегна към въображаемата дръжка на вратата, застанала с гръб към Грег. — И той…
— И аз я стиснах, за да… — рече Грег. — Искам да кажа, просто на шега. Щеше ми се да я целуна отново.
— Покажи ми как — нареди му Джъстин.
— Така. — Грег застана зад Лори, притисна длани към ръцете й и започна да я повдига.
Тялото й се стегна. Тя започна да скимти. Инстинктивно Грег я пусна.
— Лори, кажи ми защо се страхуваш? — веднага попита Джъстин.
Скимтенето се превърна в приглушен детски плач, но тя не отговори.
— Деби, ти си тази, която плаче — рече Джъстин. — Кажи ми, защо?
Тя посочи надолу и надясно. Крехкият нежен глас проплака:
— Той ще ме заведе там.
Грег изглеждаше изумен и объркан.
— Чакайте малко — рече той. — Ако бяхме в апартамента ми, тя щеше да сочи към разтегаемия диван.
— Опиши го — отсече Джъстин.
— Току-що бях станал и диванът беше все още разпънат и неоправен.
— Деби, защо се уплаши, когато си помисли, че Грег ще те отведе в леглото? Какво може да ти се случи там? Кажи ни.
Тя захлупи лицето си с длани. Нежният детски плач продължи.
— Не мога.
— Защо не можеш, Деби. Ние те обичаме.
Тя погледна нагоре и изтича при Сара.
— Сара. Аз не знам какво се случваше — прошепна тя. — Когато стигахме до леглото, се отнасях нанякъде.
80
Вера Уест пресмяташе дните до края на семестъра. Ставаше й все по-трудно да запазва спокойното си изражение, което знаеше, че е абсолютно необходимо. Сега, докато минаваше през колежа с чанта, пълна с контролни за проверка, тя усети как се моли да се добере колкото е възможно по-бързо до своето убежище в наетата от нея къща, преди да е започнала да плаче.
Обожаваше тази къща. Намираше се в глуха улица, цялата тънеше в зеленина, а навремето бе служила за дом на градинаря на голямото имение в съседство. Беше се съгласила да приеме мястото във факултета по английски в Клинтън, защото след като започна да учи за докторат на тридесет и седем и го защити на четиридесет, тя чувстваше нужда от промяна и реши да напусне Бостън.
Клинтън беше от онези скъпоценни малки колежи, които тя обожаваше. И понеже обичаше да ходи на театър, близостта до Ню Йорк я привлече още повече.