Той я прегърна.
— Можеш ли да бъдеш търпелива? Има нещо, което трябва да уредя.
Нощта, в която умря, Алън беше с нея за последен път. Чувстваше се депресиран и разстроен.
— Трябваше да говоря първо с Лори и сестра й. А аз изстрелях куршума, като я заведох при декана. И какво направи деканът, успя да каже, че отношението ми към тези деца е прекалено приятелско. Съвсем направо ме попита дали Карън и аз имаме проблеми и дали съществува някаква причина тя да отсъства толкова много. — Същата вечер на вратата той я целуна, без да бърза, и рече:
— Всичко ще се промени. Много те обичам и имам нужда от теб.
Някакъв инстинкт й бе подсказал да настоява той да остане при нея. Само да се бе вслушала в този вътрешен глас, пък по дяволите разните клюки! Но тя го остави да си тръгне. Малко след десет и половина му позвъни. Гласът му звучеше особено весело. Говорил бе с Карън и нещата бяха вече изяснени. Беше си взел и приспивателното. Още веднъж бе рекъл „Обичам те“. Последните думи, които щеше да чуе от него.
Прекалено въодушевена, за да легне да спи, Вера беше гледала новините в единадесет, после започна да оправя всекидневната, да изтупва възглавниците и да подрежда списанията. Стори й се, че нещо проблясва в креслото. Беше ключът от стартера на колата на Алън. Сигурно се бе изплъзнал от джоба му.
Беше изпълнена с необяснима тревога за него. Ключът се оказа извинението да позвъни отново. Набра номера и остави телефона да звъни продължително. Отговор не последва. Приспивателното трябва наистина да е подействало — успокои се тя.
Сега, като се замисли отново за самотата си, Вера забърза по калдъръмената пътека с наведена глава, а образът на Алън не излизаше от съзнанието й. Ръцете й копнееха за него. Тя стигна до стълбите. „Алън, Алън, Алън.“
Вера не усети, че бе изговорила името му на глас, докато не срещна острия поглед на Брендън Муди, който я чакаше на верандата.
81
Настанена на една ъглова маса във вила „Цезаре“ в Хилсдейл, на няколко мили от Риджууд, Сара се чудеше как, за бога, се бе оставила да бъде увещана да вечеря с преподобния Боби Хокинс и Карла.
Двойката се беше появила на вратата й пет минути след като се бе върнала от Ню Йорк. Обясниха, че просто се разхождали с колата, за да опознаят новия си квартал, когато тя минала покрай тях на Линкълн авеню.
— Изглеждахте така, сякаш се нуждаете от малко подкрепа — подхвана преподобният Боби. — Почувствах как Господ ми внушава да обърна колата и да се отбия, за да ви кажа „Здравейте“.
Когато се прибра вкъщи в седем, след като бе напуснала клиниката и се бе разделила с Грег Бенет, Сара усети, че е изморена и гладна. Софи си бе отишла и в момента, в който Сара отвори вратата на празната къща, тя разбра, че не й се остава тук.
Вила „Цезаре“ открай време й беше любим ресторант, място със страхотна кухня. Миди, стриди, чаша бяло вино и тази винаги приятелска и гостоприемна атмосфера — помисли си тя. Тъкмо излизаше, когато семейство Хокинс се появи. И кой знае как се присъединиха към нея.
След като кимна на някои познати лица от съседните маси, Сара си рече, че в края на краищата това са приятелски настроени хора и тя би изтърпяла някоя и друга проповед от тях. Потънала в мисли, изведнъж си даде сметка, че преподобният Хокинс питаше за Лори.
— Всичко е въпрос на време — обясни тя. — Джъстин — искам да кажа доктор Донъли — няма никакви съмнения, че малко по малко Лори ще се отпусне и ще разкаже за нощта, в която умря професор Грант, но, изглежда, споменът за това се преплита със страха от всичко, което й се е случило в миналото. Докторът има усещането, че не е далеч моментът, когато ще се получи спонтанно отприщване. И се моля на бога това наистина да стане.
— Амин — добавиха Боби и Карла в хор.
Сара се усети, че е свалила защитната преграда.
Прекалено много приказваше за Лори. Тези хора бяха въпреки всичко непознати и единственото, което я свързваше с тях, бе, че са купили къщата.
Къщата. Безопасна тема за разговор.
— Майка е подбирала цветята така, че да е винаги разцъфнало наоколо — рече тя, докато се спираше на едно хрупкаво руло. — Лалетата са великолепни. Вече ги видяхте. Азалиите ще разцъфнат след около седмица. Те са любимите ми цветя и нашите са много хубави, но на Дандреас са разкошни. Те живеят в ъгловата къща.
Оупъл се усмихна широко.
— В коя по-точно? Тази със зелените капаци, или бялата, която преди беше розова?