Острият глас рече:
— Слушайте, доктор Донъли, вие трябва да знаете. Тук има едно хлапе, което иска да ви съобщи нещо ужасно, но Лори се страхува да му разреши.
— Кое е хлапето, Кейт? — попита Джъстин бързо. Прав бях, помисли си той, у Лори има още една личност, която не се е появявала досега.
— Не му знам името. Не иска да ми го каже. Но е на девет или десет, умно е и направи много за Лори. Вече му дойде до гуша да си затваря устата. Продължавайте да работите с нея. Тя започва да се изморява. Днес беше на косъм да проговори.
И линията прещрака в ухото на Джъстин.
83
На петнадесети юни преподобният Боби Хокинс получи телефонно обаждане от Лиз Пиърс, журналистка в списание „Пипъл“, която молеше за интервю. Тя го осведоми, че й е възложено да напише статия за него за септемврийския брой.
Бик се възпротиви, но после отвърна, че е поласкан и очарован.
— Ще бъде удоволствие за мен да се разпространява словото, което проповядвам — увери той Пиърс.
Но след като затвори телефона, топлината изчезна от гласа му.
— Оупъл, ако откажа, тази репортерка може да си помисли, че крия нещо. Иначе поне мога да повлияя върху това, което ще напише.
84
Брендън Муди погледна състрадателно към Сара. Юнският ден беше задушен, но тя не бе включила вентилацията в библиотеката. Носеше тъмносиньо ленено сако с бяла яка и бяла пола. Беше само осем и половина, а тя вече се готвеше да тръгва за Ню Йорк. Цели четири месеца, помисли си Брендън, да лягаш и да ставаш с една защита, която е наникъде, да прекарваш дните в психиатричната клиника и с чувството на благодарност, че сестра ти е там, а не в областния затвор. А той сега щеше да разбие последното й упование за надеждна защита.
Софи почука и без да дочака отговор, влезе с табла с кафе, кифли и портокалов сок.
— Мистър Муди — каза тя. — Надявам се, че ще успеете да убедите Сара да хапне от тази кифла. На път е въобще да спре да яде и да стане кожа и кости.
— О, Софи — възрази Сара.
— Да не чувам „о, Софи“. Това е самата истина. — Тя постави таблата на бюрото с угрижено изражение. — Човекът чудо ще се появи ли днес? — попита. — Кълна се, Сара, трябва да вземаш наем на тези хора.
— Те трябва да ми вземат наем — отвърна Сара. — Къщата е тяхна собственост от март.
— Споразумението беше, че ти ще се изнесеш оттук през август.
— Те не ме притесняват. Всъщност бяха дори много мили с мен.
— Е, напоследък в неделя редовно ги гледам по телевизията и нека ти кажа, че те са мошеници. Доколкото аз мога да преценя, този човек просто използва името Господне, за да мами хората, че уж ще ги споходят чудеса, ако, разбира се, си платят за тях в брой, и приказва така, сякаш Господ Бог всеки ден го навестява, за да си бъбрят заедно.
— Софи — възмути се Сара.
— Добре, добре, знам, че си заета. — Като клатеше глава, Софи излезе от библиотеката и само тежките й стъпки издаваха нейното недоволство.
Сара подаде на Брендън чаша кафе.
— Та какво говорехме… въобще говорехме ли за нещо?
Брендън взе чашата, сложи три препълнени лъжички захар и започна да бърка шумно.
— Ще ми се да имах добри новини за теб — рече той. — Но за съжаление нямам. Най-голямата ни надежда беше, че Алън Грант се е възползвал от депресията и мъката на Лори, а после я е докарал до ръба, като е предал писмата й на администрацията. Е, Сара, дори и да се е възползвал, ние никога няма да можем да го докажем. Бракът му не е вървял. Подуших го и се позаинтересувах за жена му. Ама и нея си я бива! Според персонала на хотела доста приятелчета са се навъртали наоколо й. През последната година обаче тя се е задържала само с един и, изглежда, е доста хлътнала по него. Казва се Едуин Ранд. Един от онези излъскани красавци, които са свикнали да живеят цял живот без сериозни връзки. На около четиридесет или четиридесет и пет. Писател, който не изкарва много пари, но непрекъснато е канен в разни курорти из целия свят. Превърнал е в изкуство живота на аванта.
— Алън Грант знаел ли е за него? — попита Сара.
— Не мога да съм сигурен. Когато Карън си е била вкъщи, нещата между двамата изглеждали наред.
— Но да предположим, че е знаел и се е чувствал засегнат и отхвърлен, затова се е обърнал към Лори, която е била луда по него.
Сара започна да се посъживява, докато говореше. Горкото дете, помисли си Брендън, вкопчва се за всяко нещо, което би могло да послужи за основа на защитата й.