— Не изричай тази дума. Тя е забранена. — Заповедта беше произнесена с детски, разтревожен, но решителен момчешки глас. Лори седеше, впила настоятелен поглед в Сара.
— Какво значи забранена? — попита Джъстин.
— Не я казвай. — Гласът, излизащ от устата на Лори, беше полуумолителен, полузаповеден.
— Ти си малкото момче, което искаше да говори с нас миналия месец — рече Джъстин. — Но ние все още не знаем името ти.
— Не е позволено да се съобщават имената.
— Е, на теб може да ти е забранено, но на Сара не е. Сара, спомняш ли си името на скъпоценния камък от огърлицата на майка ти?
— Опал — тихо произнесе Сара.
— Какво означава тази дума опал за теб?
Както беше на канапето, Лори рязко поклати глава. Изражението й стана нейното собствено. Тя изглеждаше объркана.
— Задрямала съм. Изведнъж така ми се приспа. За какво ме питаше? Опал? Това е скъпоценен камък, разбира се. Сара, мама нямаше ли една красива огърлица с опали?
91
Както винаги, Оупъл почувства растящото напрежение, което я обземаше при всяко минаване покрай табелата „Добре дошли в Риджууд“. Изглеждаме съвсем различно, опита да се успокои тя, като приглади новата си синьо-бяла моряшка рокля с доста строга кройка, шпиц деколте, дълги ръкави и тънко коланче. Обувките и дамската й чанта бяха в тон с роклята. Единствените украшения по нея бяха герданчето от перли и венчалният й пръстен. Косата й беше подстригана и боядисана само преди няколко часа. Всеки пепеляворус кичур беше част от безупречна прическа. Големи, синкави слънчеви очила криеха очите и леко променяха контурите на лицето й.
— Изглеждаш наистина елегантно — одобрително се бе произнесъл Бик, преди да излязат от „Уиндам“. — Не се тревожи. Няма абсолютно никаква вероятност Лий да те познае. А какво мислиш за мен?
Той беше облечен в крепирана бяла риза с дълъг ръкав, светлокафяв летен костюм с едноредно закопчаване и раирана вратовръзка в бяло, светло и тъмнокафяво. Сега цялата му коса беше сива. Въпреки че я бе оставил малко по-дълга от обикновено, този път я бе сресал така, че нямаше и следа от къдриците, с които на младини толкова се бе гордял. Беше избръснал космите по външната част на китките си. Въобще имаше, вид на уважаван църковен деятел.
Колата зави по улица „Туин Оукс“.
— Това беше розовата къща — саркастично отбеляза Бик. — Опитай се да не споменаваш отново за нея и не наричай малкото момиче Лий. Наричай я Лори, когато сега говориш с нея, което в никакъв случай не трябва да продължи дълго.
На Оупъл й се щеше да напомни на Бик, че тъкмо той я бе нарекъл Лий в предаването, но не посмя. Вместо това тя си преговори наум думите, които щеше да каже на Лори, когато се изправеха лице в лице.
На алеята бяха спрени три коли. Едната от тях разпознаха, че е на икономката. Втората, БМВ-то, беше на Сара. Но третата, „Олдсмобил“ с нюйоркска регистрация — чия ли беше тя?
— Има някакъв посетител — каза Бик. — Може би това е начинът Господ да ни осигури свидетел, който, ако стане нужда, да потвърди, че Лий се е срещнала с нас.
Беше точно пет часът. Полегатите лъчи на следобедното слънце хвърляха светли петна по зелената морава и проблясваха между сините листенца на хортензиите около къщата.
Бик спря на алеята.
— Ще останем само за минута, дори да настояват за по-дълго.
Но последното нещо, което би хрумнало на Сара, беше да покани семейство Хокинс да останат за повече. Заедно с Лори и Джъстин те седяха в кабинета, а усмихнатата Софи, която дълго беше прегръщала Лори, в момента правеше чай.
Докато Лори бе събирала багажа си, Джъстин беше изненадал Сара с предложението си да ги придружи.
— Мисля, че ще е по-добре да бъда с вас, когато Лори ще влезе отново вкъщи — обясни той. — Не очаквам задължително нежелателна реакция, но тя не е била в този дом цели пет месеца и хиляди спомени ще нахлуят в съзнанието й. Можем да идем заедно до апартамента ми да си взема колата, а после ще карам след вас.
— Освен това искаш да си край нея, ако случайно се появят някакви проблясъци, нали? — добави Сара.
— Това също.
— Впрочем ще се радвам, ако дойдеш. Мисля, че се боя не по-малко от Лори от това прибиране у дома.
Сара несъзнателно беше протегнала ръка и Джъстин я беше поел.
— Сара, когато Лори започне да излежава присъдата си, искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш и за собственото си психическо състояние. Не трябва да се притесняваш. Поне не от мен. Сигурен съм, че не го искаш. Но ще бъде много тежко.