Сара вцепенена гледаше как Лори, която всъщност вече не беше Лори — чертите се бяха променили, бузите бяха станали сякаш по-пълни, устните по-тънки, разкрачва крака, навежда се и прави рязко движение нагоре с двете си ръце.
Тя вади ножа от тялото, помисли си Сара. О, боже господи. Джъстин, Брендън и Грег стояха до нея като зрители на някаква сюрреалистична пиеса. В празната стая като че ли изведнъж се бе появило мъртвешкото ложе на Алън Грант. Килимът сега беше почистен, но Сара си го представи изпоцапан с кръв, такъв, какъвто трябва да е бил през онази нощ.
В момента превъплъщението на Лори, момчето, се навеждаше за нещо на пода. Чантата й, рече си Сара. Крие ножа в нея.
— Трябва да я изведем оттук — отново се обади изплашеният момчешки глас. Краката на момчето-Лори изтичаха до прозореца и спряха. Тялото на момчето-Лори се обърна. Очите на момчето-Лори огледаха стаята. Тя се наведе, като да вземе нещо от земята, и после направи движение, сякаш го пъхаше в джоба си.
Ето защо гривната й беше намерена в джоба на дънките, помисли си Сара.
Прозорецът беше притворен. Размахвайки въображаемата чанта, момчето-Лори прескочи ниския перваз и стъпи в задния двор.
Джъстин прошепна:
— След него.
Леона беше тази, която ги чакаше отвън.
— Онази нощ хлапето нямаше нужда да си отваря прозореца — осведоми ги тя сухо. — Когато се върнах, той вече беше отворен. Затова стаята беше станала толкова студена. Надявам се, че имате цигари, докторе.
97
Бик и Оупъл не присъстваха на явяването на Лори пред съда. Изкушението беше огромно за Бик, но той осъзна, че без съмнение ще бъде забелязан от медиите.
— Като Божи служител и семеен приятел би било съвсем естествено да присъствам — рече той, — но Сара досега отказа всички наши покани за вечеря, както и да я придружим при Лий.
Сега те прекарваха доста време в къщата в Ню Джърси. Оупъл я мразеше. Разстройваше се, като виждаше колко често Бик отиваше в стаята, която преди бе принадлежала на Лий. Единствената мебел в нея беше разнебитен люлеещ се стол, подобен на онзи, който имаха навремето във фермата. Той седеше в него с часове, люлееше се напред-назад и милваше извехтелия бански костюм. Понякога пееше химни. Друг път слушаше музикалната кутия на Лий, от която се разнасяше все една и съща виеща песен отново и отново.
Лиз Пиърс, репортерката от списание „Пипъл“, се свърза с Бик и Оупъл на няколко пъти, за да свери отделни факти и дати.
— Били сте в щата Ню Йорк и там сте открили своето призвание. Проповядвали сте по радиото във Витлеем, Пенсилвания, после в Мариета, Охайо, Луисвил, Кентъки, Атланта, Джорджия и накрая в Ню Йорк. Така е, нали?
Оупъл я побиваха тръпки при мисълта, че Пиърс разполага с точните дати от периода във Витлеем. Но поне никой там не бе виждал Лий. Нямаше човек, който не би се заклел, че са живеели сами. Всичко ще бъде наред, рече си тя.
В деня, когато Лий се призна за виновна в убийство, Пиърс се обади да иска още снимки. Трябваха й за корицата на „Пипъл“ за броя от 31 август, в който щеше да излезе статията.
98
Брендън Муди беше пристигнал в областния съд в Хънтердън със собствената си кола. Имаше намерение оттам направо да се прибере вкъщи, но след това, което видя в спалнята на Алън Грант, му се искаше да поговори на спокойствие с д-р Джъстин Донъли. Затова, когато Сара предложи да обядват в апартамента, той с готовност прие.
Брендън можа да подхване разговора, едва след като Сара помоли Донъли да се заеме с огъня за барбекюто. Муди го последва във вътрешния двор. Там, снижил глас, той го попита:
— Има ли някаква надежда Лори и нейните превъплъщения да казват истината: че е оставила Алън Грант жив, а после, когато се е върнала, той е бил мъртъв.
— Боя се, че много е възможно някое друго нейно превъплъщение, за което още не знаем, да е отнело живота на Грант.
— Мислите ли, че има все пак вероятност тя да е напълно невинна?
Донъли внимателно подреди брикетите от дървени въглища в скарата и взе запалителната течност.
— Вероятност? Според мен всичко е възможно. Днес наблюдавахте две от превъплъщенията на Лори — момчето и Леона. Може да има и много други, които не са се появявали още на повърхността. И не съм сигурен дали изобщо някога ще го направят.
— Все пак имам чувството… — Брендън стисна устни, когато видя Сара да се задава откъм кухнята и да се насочва към вътрешния двор.