99
— Благодаря ви, че дойдохте заедно с нас в съдебната зала в петък, д-р Донъли — каза Лори на Джъстин. Тя се бе излегнала на кушетката и изглеждаше спокойна, почти унесена. Само начинът, по който стискаше ръцете си, издаваше вътрешното й напрежение.
— Исках да бъда с теб и Сара, Лори.
— Знаете ли, докато правех изявлението, се притеснявах повече за Сара, отколкото за себе си. Тя толкова страда.
— Знам, така е.
— Тази сутрин около шест часа я чух да плаче и влязох в стаята й. Смешно е, защото през всичките години досега тя постоянно е утешавала мен. И знаете ли какво правеше?
— Не.
— Седеше в леглото си и съставяше списък на хората, които ще моли да пишат до съдията, за да се застъпят за мен. Надявала се е да сведе присъдата до две години затвор, а останалите да бъдат условни, но сега я е страх, че съдия Армън може да ми даде пет години без право на условни. Ще се радвам, ако продължите да поддържате връзка със Сара, докато съм в затвора. Тя ще има нужда от вас.
— Аз възнамерявам да поддържам връзка със Сара.
— Грег е страхотен, нали, докторе?
— Да, така е.
— Не искам да влизам в затвора — изведнъж избухна Лори. — Искам да остана у дома. Искам да бъда със Сара и Грег. Не искам да ходя в затвора.
Тя рязко се изправи, удари по пода с крака и сви ръцете си в юмруци. На лицето й се изписа ожесточение.
— Слушай, докторе, не трябва да й позволяваш да си мисли такива неща. Лори трябва да бъде затворена.
— Защо, Кейт, защо? — бързо попита Джъстин.
Тя не отговори.
— Кейт, помниш ли, че преди няколко седмици ти ми се обади, че момчето е готово да говори с мен. Той се появи вчера в къщата на Грант. Той и Леона истината ли казват за това, което се е случило? Има ли и някой друг, с когото трябва да разговарям?
След миг лицето на Лори отново се промени. Чертите се омекотиха, очите се присвиха.
— Не трябва да задавате толкова много въпроси за мен. — Момчешкият глас беше учтив, но решителен.
— Здравей — нехайно рече Джъстин. — Радвам се, че вчера отново те видях. Добре си се погрижил за Лори през нощта, в която професорът е умрял. Много си умен за твоите девет години. А аз съм възрастен. И мисля, че мога да ти помогна да се грижиш за Лори. Не е ли време да ми се довериш?
— Вие не се грижите за нея.
— Защо мислиш така?
— Позволявате й да разправя на хората, че е убила д-р Грант, а тя не го е направила. Какъв приятел сте й тогава?
— Може би някой друг, който все още не е говорил с мен, го е извършил.
— Ние сме само четирима: Кейт, Леона, Деби и аз. И нито един от нас не е убивал никого. Затова вчера се опитвах да накарам Лори да спре да говори със съдията.
100
Брендън Муди не можеше да се отърве от вътрешното усещане, което имаше за Карън Грант. През последната седмица на юли, докато чакаше нетърпеливо да бъде издадено съдебно разрешение от чикагския съд, той се навърташе из фоайето на хотел „Медисън Армс“. Беше очевидно, че Ан Уебстър най-накрая се е пенсионирала и напуснала агенцията. Бюрото й бе заменено с красива маса от черешово дърво и като цяло интериорът в агенцията беше придобил по-изискан вид. Муди реши, че е време за още една визита при бившата партньорка на Карън Грант; този път обаче в дома й в Бронксвил.
Ан не закъсня да разкрие пред Муди колко дълбоко бе засегната от отношението на Карън.
— Едвам дочака да напусна. Мастилото по договора още не бе засъхнало, когато ми рече, че вече не е наложително да ходя в офиса и че може да се справя отлично без мен. След това веднага подмени всички мои вещи с нови мебели заради онзи неин приятел. Като се сетя само как я защитавах от хорските приказки, честно казано, сега се чувствам като глупачка. Ама че скърбяща вдовица!
— Мисис Уебстър — намеси се Муди. — Много е важно. Мисля, че има известна вероятност Лори Кениън да не е виновна за убийството на Алън Грант. Но тя ще влезе в затвора другия месец, ако не успеем да докажем, че друг го е извършил. Бихте ли се върнали отново към онази вечер, когато сте били на летището с Карън Грант. Разкажете ми всичко до най-малките подробности, колкото и незначителни да ви се струват. Започнете с тръгването ви за там.
— Поехме към летището в осем часа. Преди това Карън беше говорила със съпруга си. Имаше ужасно разстроен вид. Когато я попитах какво се е случило, тя ми рече, че някакво истерично момиче било заплашвало съпруга й и че той сега си го изкарвал на нея.