— Изкарвал си го на нея? Какво е имала предвид?
— Не знам. Не съм клюкарка и не си пъхам носа в чуждите работи.
Ако има нещо, в което мога да съм сигурен, то определено е това, мрачно си помисли Брендън.
— Мисис Уебстър, какво все пак е имала предвид?
— Карън се задържаше все по-често в апартамента си в Ню Йорк през последните месеци, откакто срещна Едуин Ранд. Имам чувството, че Алън Грант й е дал да разбере, че цялата тази работа му е ужасно неприятна. На път за летището тя измърмори нещо от рода на: „Би трябвало да си изясня цялата тази работа с Алън, а не да се занимавам с пренос-превоз“. Напомних й, че тази клиентка е от най-важните ни, а освен това изпитва истинско отвращение към колите под наем.
— И после самолетът закъсня.
— Да, това наистина я вбеси. Но влязохме в салона на VIP и пийнахме по нещо. После пуснаха „Спартак“. Това е…
— Най-любимият от любимите ви филми. А също и много дълъг. И вие имате навика да заспивате. Можете ли да бъдете сигурна, че Карън Грант е стояла през цялото време с вас и е гледала филма?
— Е, знам, че отиде да провери за полета и да позвъни.
— Мисис Уебстър, домът й в Клинтън е на четиридесет и две мили от летището. За периода от два, два и половина часа имало ли е момент, за който да можете да кажете, че не е била до вас? Имам предвид, възможно ли е тя да ви е оставила и да е тръгнала към дома си?
— Аз наистина не вярвам да съм заспала, но… — За момент млъкна.
— Мисис Уебстър, какво има?
— Ами това, че когато посрещнахме нашата клиентка и напуснахме летището, колата на Карън беше паркирана на друго място. При пристигането ни се оказа, че е толкова препълнено, та се наложи да спрем доста далече от терминала, а когато тръгвахме, колата се намираше точно срещу главния вход.
Муди облекчено въздъхна.
— Иска ми се да ми бяхте казали това по-рано, мисис Уебстър.
Тя го погледна озадачено.
— Но вие не сте ме попитали.
101
Беше точно като през онези месеци, преди Лий да бъде затворена в клиниката, помисли си Оупъл. Двамата с Бик започнаха отново да я следят с коли, взети под наем. В някои дни те просто спираха от другата страна на улицата и наблюдаваха как Лий бърза от гаража към входа на клиниката, после оставаха там независимо колко дълго беше, докато тя се появеше отново. Бик с часове гледаше втренчен във вратата, като се страхуваше да не я изпусне, ако само за миг отклони погледа си. Капчици пот избиваха по челото му, ръцете му се вкопчваха здраво във волана, когато тя се покажеше наново.
— Чудя се за какво ли е говорила днес — питаше той с яд и страх в гласа си. — Тя е сама в стаята с онзи доктор, Оупъл. Може би той е привлечен от нея.
През съботите и неделите Лий отиваше в клиниката сутрин. Повечето от следобедите тя и Сара играеха голф обикновено на едно от близките игрища. От страх да не би Сара да забележи колата, която ги следи, Бик се обаждаше в клуба и питаше за резервации на името на Кениън. Ако му кажеха, че има, той и Оупъл понякога отиваха направо на игрището и се опитваха да се срещнат с тях в кафенето.
Той никога не се задържаше на масата, просто ги поздравяваше непринудено и продължаваше, но никога не изпускаше нито една подробност от Лий. След това разпалено коментираше външния й вид.
— Тази тениска направо й стои като излята върху нежното тяло… Едвам се сдържах да не посегна и да освободя шнолата, която придържаше златистата й коса.
Заради програмата на „Църквата на въздушния път“ те трябваше да са в Ню Йорк през по-голямата част от уикенда. Оупъл тайничко се благодареше за това. Дори и да успееха да зърнат Лий и Сара през съботата или неделята, докторът и онзи все един и същ млад човек — Грег Бенет — бяха неизменно с тях. Това вбесяваше Бик.
Един ден, в средата на август, той се обади на Оупъл да дойде при него в стаята на Лий. Щорите бяха спуснати и Бик седеше в люлеещия се стол.
— Молех се на Господ да ме напъти и получих отговор — й рече той. — Лий винаги отива до Ню Йорк и се връща оттам сама. Има телефон в колата си. Успях да открия номера на този телефон.
Оупъл се сви при вида на разкривеното му лице. Очите му светеха с онзи странен, пронизващ блясък.
— Оупъл — прогърмя гласът му. — Не си мисли, че не забелязвам ревността ти. Забранявам ти да ме безпокоиш с това отново. Присъствието на Лий на тази земя е почти приключило. През малкото дни, които й остават, ти не трябва да ми пречиш да се изпълвам с образа, гласа и уханието на това красиво дете.