102
Томасина Пъркинс страшно се развълнува, когато получи бележката на Сара, с която я молеше да напише писмо в полза на Лори до съдията, водещ нейния процес.
„Вие добре помните колко ужасена и изплашена беше Лори — казваше Сара, — а сте и единствената, която я е виждала някога с нейните похитители. Имаме нужда да накараме съдията да разбере каква травма е получила тя като малко дете. Не пропускайте да включите и името, което смятате, че сте чули, когато жената се в обърнала към мъжа, докато са бързали да избутат Лори навън от закусвалнята.“
Сара завършваше с думите, че добре известен изнасилвач на деца с това име се е подвизавал в района на Харисбърг по същото време и макар да не може да се докаже, тя възнамерява да го предложи като евентуалния похитител на Лори.
Томасина беше разказвала толкова пъти историята за това как е видяла Лори и как се е обадила на полицията, че писмото щеше да се напише просто от само себе си. Но тогава тя стигна до онова затормозващо място.
В онзи въпросен ден жената не се бе обърнала към мъжа с името Джим. Томасина вече го знаеше с абсолютна сигурност. Не, нямаше да даде това име на съдията. Щеше да е като да излъжеш след дадена преди това клетва. Тревожеше я само, че Сара беше похабила време и пари да гони не когото трябва.
Томасина губеше вяра в преподобния Хокинс. Беше му писала няколко пъти, като му благодареше за привилегията да участва в неговото предаване, и обясняваше, че тъй като тя никога не би се усъмнила, че Господ е могъл да допусне грешка, може би те просто е трябвало да изчакат още и да продължат да се вслушват в Божия глас. Защото Господ тогава й бе нашепнал първо името на момчето, работещо зад тезгяха. Така че можеше ли да опитат отново?
Преподобният Хокинс не си бе направил труда да й отговори. Е, поне беше сигурно, че е в списъка на хората, очакващи отговор от него. Срещу всеки два долара, които тя изпращаше като дарение, получаваше писмо с молба за още.
Племенничката й беше записала нейното появяване в предаването на „Църквата на въздушния път“ и тя обичаше да го гледа. Но след като недоволството й от преподобния Хокинс започна да нараства, тя постепенно взе да забелязва разни неща в този записан откъс. Начинът, по който устата му се приближаваше съвсем близо до ухото й в момента, когато бе чула името. И това, че дори не бе успял да произнесе правилно името на Лори. На едно място в записа той я наричаше Лий.
Съвестта на Томасина се бе разтоварила, след като изпрати прочувствено писмо на съдията, в което описваше образно паниката и истерията на Лори, но без да споменава името Джим. Тя изпрати копие от писмото, придружено с обяснителна бележка, на Сара, като изтъкваше грешката, която самият преподобен Хокинс бе направил, обръщайки се към Лори с името Лий.
103
— Все повече се приближава — бе казала простичко Лори на доктор Донъли, докато изригваше обувките си и се настаняваше удобно на кушетката.
— Кое, Лори?
Той очакваше, че има предвид нещо за затвора. Вместо това тя рече:
— Ножът.
Той почака.
Сега беше Кейт, която му говореше.
— Докторе, мисля, че и двамата направихме каквото можахме.
— Здравей, Кейт — каза той, — това не звучи в твой стил. — Дали Лори не беше пред самоубийство? — запита се.
Разнесе се ироничен смях.
— Кейт вижда написаното на стената, докторе. Имаш ли цигара?
— Разбира се. Как върви, Леона?
— Май никак не върви. Играта ти на голф се подобрява.
— Благодаря ти.
— Ти наистина харесваш Сара, нали?
— Много.
— Не я оставяй тогава да бъде толкова нещастна, можеш ли?
— Заради какво?
Лори се изпъна.
— Имам такова главоболие — измърмори тя. — И като че ли вече не е само през нощта. Даже вчера, докато бяхме със Сара на игрището, изведнъж ми се привидя ръката, която държи ножа.
— Лори, спомените ти се приближават все повече и повече към повърхността. Не можеш ли да ги оставиш да излязат?
— Не мога да се освободя от чувството за вина. — Дали говореше Лори или Леона, или Кейт? За първи път Джъстин не беше сигурен. — Аз направих толкова лоши неща — рече тя, — отвратителни неща. Някаква скрита част от мен още ги помни.
Джъстин взе неочаквано решение.
— Хайде, ела. Ще отидем да се поразходим в парка. Ще седнем за малко край детските игрушки и ще погледаме малчуганите.