Люлките и пързалките, катерушките и въртележките бяха пълни с хлапета. Други седяха по пейките до грижовните си майки и бавачки. Децата се смееха, викаха се едно друго, караха се чий ред е за люлката. Джъстин забеляза малко момиченце, което изглеждаше на около четири. То щастливо тупкаше топка. На няколко пъти бавачката извика на детето:
— Не отивай толкова надалеч, Кристи.
Детето, погълнато изцяло от топката, явно не я чуваше. Накрая бавачката стана, спусна се и здраво хвана топката.
— Ако излезеш да гониш топката на пътя, някоя от тези коли може да те блъсне.
— Забравих. — На малкото личице се изписа отчаяние и разкаяние. След това, като се обърна назад и забеляза Джъстин и Лори, изведнъж грейна.
— Харесва ли ви красивият ми пуловер? — попита детето.
Бавачката приближи.
— Кристи, не трябва да пречиш на хората. — Тя се усмихна извинително. — Кристи мисли, че всичко, което облича, е красиво.
— Е, пуловерът наистина е красив — рече Лори. — Изключително красив нов пуловер.
Няколко минути по-късно те поеха обратно към клиниката.
— Да предположим — подхвана Джъстин, — че това малко момиче, напълно погълнато от играта си, се отдалечи прекалено много и някой го грабне, напъха го в колата си, изчезне с него, а после го изнасили. Мислиш ли, че години по-късно то ще се самообвинява?
Очите на Лори бяха пълни със сълзи.
— Отбелязахте точка, докторе.
— Тогава защо не простиш и на себе си със същата готовност, с която би простила на това дете, ако нещо, което то не би могло да предотврати, му се бе случило днес.
Върнаха се в кабинета на Джъстин. Лори се изтегна на кушетката.
— Ако някой бе грабнал днес това малко момиченце и го бе вкарал в кола… — тя се поколеба.
— Вероятно можеш да си представиш какво би й се случило — подсказа Джъстин.
— Тя искаше да се прибере обратно у дома. Мама щеше да се сърди, че е отишла на пътя. Имаше един нов съсед, чийто син беше седемнадесетгодишен и обичаше много бързо да кара. Мама бе казала, че малкото момиченце не трябва никога повече да тича навън. Може колата да го блъсне. Те толкова обичаха малкото момиченце. Наричаха го тяхното чудо.
— Но онези хора няма да я заведат вкъщи?
— Не. Те пътуват и пътуват. Тя плачеше и жената я плесна и й рече да млъква. Мъжът с косматите ръце я вдигна и я сложи в скута си. — Лори ту стискаше, ту отпускаше ръце.
Джъстин я видя как се хвана за раменете.
— Защо правиш това?
— Те казаха на малкото момиченце да слезе от колата. Толкова е студено. Тя трябва да отиде до тоалетната, но той иска да я снима и я праща да застане до дървото.
— Снимката, която скъса в деня, когато постъпи в клиниката, ти напомни за това, нали?
— Да, да.
— А през останалото време, в което малкото момиченце стоеше с него… през останалото време, в което ти стоеше с него…
— Той ме изнасили — Лори изпищя. — Аз никога не знаех кога ще се случи, но винаги, след като пеехме песните в люлеещия се стол, той ме качваше горе. Тогава се случваше. Винаги тогава. Толкова ме болеше.
Джъстин се спусна да успокои хълцащото момиче.
— Всичко е наред — рече той. — А сега ми кажи само едно нещо. Твоя ли беше вината?
— Той беше толкова голям. Опитвах се да се боря с него. Не можех да го накарам да спре — изкрещя тя. — Не можех да го накарам да спре.
Беше моментът да попита:
— Оупъл беше ли там?
— Тя е негова жена.
Лори зяпна и прехапа устни. Очите й се присвиха.
— Докторе, казах ти, че това е забранен свят. — Деветгодишното момче не позволи да има повече спомени през този ден.
104
На 17 август, докато Грег беше с Лори на вечеря, а после на театър, Сара и Брендън отидоха на летище Нюарк. Те пристигнаха там в 8,55.
— Това е приблизително времето, по което Карън Грант и Ан Уебстър са пристигнали тук в нощта, когато е умрял Алън Грант — рече Муди на Сара, докато влизаха в паркинга. — Самолетът, с който е пристигнала тяхната клиентка, е имал повече от три часа закъснение, както и много от другите полети същата вечер. Това значи, че паркингът е бил пълен. Според Ан Уебстър е трябвало да повървят доста до терминала.
Той спря нарочно колата почти в края на паркинга.
— Ще трябва да повървим до сградата — отбеляза. — Нека измерим времето при нормален ход. Ще ни отнеме най-малко пет минути.