— Днес пак говорих със секретарката Кони Сантини — рече Муди. — Тя потвърди всичко, което знаем. Карън Грант си е живеела живота, и то точно както на нея й е харесвало, а дохода на Алън Грант е използвала за лични цели. След това се представя за скърбящата вдовица, но това е само представление. Според секретарката тя никога не е била в по-добро разположение на духа. Искам те с мен на двадесет и шести август, когато Ан Уебстър се връща от Австралия. Ще говорим с тази жена заедно.
— Двадесет и шести август — повтори Сара. — Пет дена, преди Лори да влезе в затвора.
105
— Това е последната седмица — каза Лори на Джъстин Донъли на 24 август.
Той я гледаше как ляга на кушетката с ръце, подложени под главата.
— Вчера беше забавно, нали, Джъстин? Съжалявам. В клиниката е по-добре да ви наричам докторе.
— Наистина беше забавно. Ти си страхотна голфистка, Лори. Направо ни побърка.
— Включително и Грег. Е, така или иначе скоро няма да мога да играя. Снощи дълго време не можах да заспя. Мислех си за деня, в който бях отвлечена. Виждах се как, облечена в розовия си бански костюм, слизам надолу по алеята да погледам хората от погребалната процесия. Мислех, че е парад. Когато мъжът ме вдигна, все още държах музикалната си кутия. Тази песен продължава да се върти из главата ми. „На запад, на изток, из целия град… Момчета и момичета заедно…“ — Тя замълча. Джъстин, безмълвен, чакаше. — Когато мъжът с косматите ръце ме вкара в колата, аз попитах къде отиваме. Музикалната кутия още свиреше.
— Нещо определено ли предизвика тези мисли?
— Може би. Снощи, след като вие с Грег си тръгнахте, Сара и аз дълго стояхме и си говорихме за този ден. Казах й, че когато завивахме покрай ъгловата къща, онази, която беше боядисана в отвратителния розов цвят, старата мисис Уелън стоеше на вратата. Не е ли смешно да се сетите точно за такова нещо?
— Не съвсем. Всички спомени са тук. В момента, в който излязат навън, страховете, които предизвикват, ще изчезнат.
— „Момчета и момичета заедно… — лекичко запя Лори. — Затова другите дойдоха да бъдат с мен. Ние сме момчета и момичета заедно из града.“
— Момчета? Лори, има ли и друго момче?
Лори провеси крака от канапето. Започна да пляска с ръце.
— Не, докторе. Само аз съм. — Момчешкият глас се сниши до шепот. — Тя нямаше нужда от никой друг. Аз винаги я отпращах надалеч, когато Бик й причиняваше болка.
Джъстин не можа да чуе прошепнатото име.
— Кой й причиняваше болка?
— Олеле — простена момчето. — Не исках да го казвам. Радвам се, че не ме чу.
След сеанса Джъстин Донъли се утеши, че макар да не бе могъл да чуе името, което момчето несъзнателно произнесе, то беше вече почти излязло на повърхността и отново щеше да бъде назовано.
Но следващата седмица по това време Лори щеше да бъде в затвора. Щеше да е късметлийка, ако можеше да се вижда с психиатър поне на няколко месеца.
Джъстин знаеше, че повечето от неговите колеги не вярваха в множествената личност.
106
Ан Уебстър и съпругът й се завърнаха от пътуването си сутринта на 26 август. Муди успя да се свърже с мисис Уебстър по обяд и успя да я убеди незабавно да се срещне с него и Сара. Когато пристигнаха в Бронксвил, Уебстър беше неочаквано пряма.
— Много мислих за нощта, когато Алън умря — започна тя. — Знаете, че никой не обича да го правят на глупак. Оставих Карън да твърди, че не е местила колата. Но знаете ли какво? Имам доказателство, че го е направила.
Муди вдигна глава. Устата на Сара пресъхна.
— С какво доказателство разполагате, мисис Уебстър?
— Казах ви, че Карън беше угрижена по пътя към летището. Това, което забравих да спомена, е, че тя ми се сопна, когато й обърнах внимание, че горивото на колата е на свършване. Е, тя не зареди по пътя към летището, нито по пътя на връщане от летището, не зареди и на следващата сутрин, когато с нея тръгнахме за Клинтън.
— Знаете ли как плаща Карън Грант на бензиностанциите: с кредитна карта или в брой? — попита Муди.
Уебстър се усмихна мрачно.
— Можем да се обзаложим, че ако е зареждала в онази нощ, е платила с кредитна карта на агенцията.
— Къде са отчетите от януари?
— В офиса. Карън никога няма да ми позволи да вляза и да прегледам папките, но Кони ще го направи, ако я помоля. Ще й се обадя.
Тя дълго говори с бившата си секретарка. Когато затвори, рече: