Той често вземаше и малкия Йосиф. Излизаха от Гори рано сутрин, вървяха по брега на Тана покрай лозята, докато стигаха до развалините на древните църкви, в Атени, това малко селце, те бяха деветдесет, сред тях — църквата на Сионския манастир, увенчана с кубе и според преданието построена още през седми век. На фасадата й се бяха запазили скулптурни изображения на исторически личности от онази епоха, а в храма имаше фрески, също изобразяващи исторически личности.
От паметниците най-значими са архитектурните: те са дълговечни заради материала си, стоят на открито, достъпни са за гледане и в естествен вид, и на репродукция, и на снимки. Значението на скулптурата бе разбирал и Ленин, той бе изисквал монументална пропаганда. Ленин обаче я бе схващал като средство за внедряване на новите исторически авторитети в съзнанието на масите. А истинската задача на монументалната пропаганда е да увековечи епохата. Колко от създадените тогава петдесет паметника останаха до днес? Един? Два?
Паметник на НЕГОВАТА епоха ще бъде Москва, градът, който ТОЙ ще създаде наново, само градовете живеят дълго. Скромната архитектура на двайсетте години беше грешка. Противопоставянето на революционния аскетизъм на показния разкош на непа беше прикритие за архитектите формалисти, отказали се от класическото наследство. А именно класическото наследство трябва да се използува преди всичко.
Петър е разбирал това и е създавал Петербург именно според класическите образци, затова от архитектурна гледна точка Ленинград е град. Но той е град на миналите векове — приземен е. За потомците Москва ще бъде град, устремен нагоре. Високи здания в съчетание с класически решения — ето нейния бъдещ стил. Първото високо здание ще бъде Дворецът на Съветите. Предложи го Киров през двайсет и втора година на Първия конгрес на Съветите. Кой си спомня това? Двореца на Съветите ще построи ТОЙ, ще го построи като архитектурен център на нова Москва, ще прокара нови магистрали, ще построи метро, ще издигне модерни жилищни сгради и административни здания, ще направи нови мостове и крайбрежни улици, ще украси града С хотели, училища, библиотеки, театри, клубове, градини и паркове. Всичко това ще бъде величествен паметник на НЕГОВАТА епоха.
Такива мисли пробудиха у Сталин спомените му за развалините на старите църкви в Атени.
А тогава, в детството му, тези полуразрушени храмове го поразяваха с екливата си пустота, с далечната си тайна.
И сега, седнал в края на дългата маса на президиума, той рисуваше на листа техните праволинейни очертания. Не умееше да рисува, но праволинейните фигури му се удаваха дори без линия, имаше твърда ръка.
— Има думата другарят Сталин — обяви Каганович.
Отново всички наставаха, отново обичайните овации, обичайният гръм от аплодисменти.
Сталин излезе на трибуната, с жест прекрати аплодисментите, тихо заговори:
— Тук вече се каза достатъчно за необходимостта от реконструкция на Москва. Няма смисъл и аз да го повтарям. Старата дървена Москва с нейните тесни улици и улички, пресечки и задънени кътчета, с хаотичната си планировка, бедняшки къщурки и мрачни работнически бараки, с нейните допотопни превозни средства изобщо не може да удовлетвори московските трудещи се.
Той замълча, вслуша се в напрегнатата тишина — нито трепет, нито въздишка.
— През годините на съветската власт — продължи още по-тихо Сталин — ние направихме много за подобряване бита на московските трудещи се. Работниците, които се тъпчеха в бордеи, преселихме в нормални жилища, като сгъстихме представителите на бившите експлоататорски класи. Построени са много училища за децата на работниците, работнически клубове и дворци на културата. Постиженията в тази област са значителни, те будят законна гордост в сърцата на съветските хора. Но ние сме длъжни да мислим за бъдещето. Да ръководиш — значи да предвиждаш. Ние трябва да създадем план за десетки години напред. Именно такъв ще бъде генералният план за реконструкция на Москва.
Сталин излезе иззад трибуната, направи няколко крачки по авансцената, в залата цареше същата тишина.
Върна се на трибуната и продължи:
— При осъществяването на този план ние трябва да се борим на два фронта: срещу тенденцията Москва да си остане „голямо село“ и срещу излишествата на урбанизацията. Не бива сляпо да копираме със западните образци. Москва е социалистически град, столица на социалистическа държава, именно това трябва да определя облика и. Тя не е град, където богаташите живеят в дворци, а работниците в бордеи, напротив, тя е град, където именно за работниците са създадени най-добрите, най-висшите жизнени удобства.