Няма да успеят. ТОЙ ще създаде не само нова история на Русия, но и ще изработи нови критерии за оценка на историческите събития — само така днешните и бъдещите поколения ще съдят правилно за епохата. За НЕГОВАТА епоха.
Цезар и Наполеон са станали императори не от тщеславие, а по силата на историческата необходимост. Само Цезар с неговата еднолична власт е можел да отблъсне варварите, само Наполеон императорът е можел да покори Европа. Върховната власт трябва да бъде царствено величествена, само пред такава власт ще се прекланя народът, само на нея ще се подчинява, само тя е в състояние да му внуши трепет и уважение. Руската историческа наука представя Иван Грозни като злодей. В действителност Иван Грозни е бил велик държавник, присъединил е към Русия Казан, Астрахан и Сибир, пръв в Русия, а може би и не само в Русия, е въвел монопола във външната търговия пръв от руските царе е направил основен принципа на държавността: всичко се подчинява на интересите на държавата. Болярите са се противопоставяли на създаването на могъща централизирана държава и затова грешката на Грозни е била не унищожаването на болярите, а недостатъчното им унищожаване, че не е изтребил до крак четирите основни болярски рода. В този смисъл древните са били по-далновидни, изтребвали са враговете си до трето и четвърто коляно, докрай и завинаги.
Неправилно е оценявала историческата наука и ролята на опричнината. Трябва да се различават понятията „опричнина“ и „опричник“. Опричнината е била гвардията на Грозни, прогресивна войска, предназначена за борба с болярството и болярите. Опричникът пък е изпълнител, сред опричниците трябва да има и палачи. Законите за смъртното наказание се приемат от хуманни парламентаристи, от високообразовани законодатели, а самото смъртно наказание се осъществява от палачи.
Петър Първи е бил велик владетел, създал е нова Русия. А какво е писал за Петър Покровски? Ето тези редове: „Петър, наречен от историци ласкатели Велики, е затворил жена си в манастир, за да се ожени за Екатерина, която преди това е била слугиня на един пастор в Естония. Собственоръчно е измъчвал сина си, а после е наредил тайно да го умъртвят в една тъмница в Петропавловската крепост… Умрял е от последиците на сифилис, след като заразил и втората си съпруга…“ Ето всичко, което е видял Покровски в Петър.
Ей такива глупости е дрънкал „главата на историческата школа“. А че Петър е преобразил Русия — това не забелязал! Ето до какви глупости може да се стигне, ето до какво водят доктринерското разбиране за марксизма и отричането на ролята на личността в историята! И именно този примитивен социолог Ленин издигна за пръв историк, хвалеше неговата „Руска история в най-сбит очерк“ — безпомощна работа, представяща всички исторически дейци на Русия като некадърници и нищожества. Как можа Ленин да хвали това? Ленин, който добре разбираше ролята на личността в историята!
Покровски искаше да се представи като пазител на ленинизма, като единствен тълкувател на възгледите на Ленин. Не, ще прощавате! Единствен тълкувател на възгледите на Владимир Илич Ленин може да бъде само неговият наследник, само продължителят на неговото дело, само онзи, който поведе страната след него. Неговият наследник, неговият продължител е Сталин, Сталин води страната. Значи само Сталин е единственият тълкувател на Лениновото наследство, включително и в областта на историята, защото ТОЙ ПРАВИ тази история. Обаче цели десет години другарят Покровски не е казал нито дума за приноса на другаря Сталин в разработката на обществените науки. Нима другарят Покровски не разбираше, че да ръководиш една държава означава да разработваш теорията на държавата? Разбираше. Но не желаеше да признае другаря Сталин нито за учен, нито за теоретик.
Антимарксистката „историческа“ школа на Покровски трябва да се разбие на пух и прах. Авторитетът на Ленин трябва да служи на онова, което е нужно на партията днес и може да потрябва утре. И наследникът на Ленин трябва да наследи неговия авторитет. Сталин — това е Ленин днес. Когато Сталин умре, неговият наследник ще се казва Сталин днес. Само така може да се създаде несъкрушимата приемственост на властта, нейната непоклатимост и устойчивост. Историческата наука трябва да потвърди, че Сталин е истинският наследник на Ленин, че не е бил възможен друг наследник, че онези, които претендираха за Лениновото наследство, са жалки самозванци, политически авантюристи и интриганти. Историческата наука трябва да потвърди, че Сталин винаги е бил редом с Ленин. Не Зиновиев, който в емиграция беше секретар на Ленин и нищо повече, не Каменее, който му беше там само референт, а именно ТОЙ, който в Русия на практика създаваше партията. Именно затова тя се нарича Ленинско-Сталинска партия. Всички дребни несъгласия на Сталин с Ленин трябва да бъдат забравени, изхвърлени от историята завинаги. В историята трябва да остане само онова, което прави Сталин днешен Ленин. Главната задача е да се създаде могъща социалистическа държава. За това е необходима могъща власт. Сталин е ръководител на тази власт и значи заедно с Ленин е присъствувал при нейното раждане, заедно с Ленин е ръководил Октомврийската революция. Джон Рид описва историята на Октомврийския преврат другояче. Такъв Джон Рид не ни трябва.