— Ще разрешите ли да ви поканя за следващия танц?
— Моля.
Тя се върна на масата едновременно с Вика и Ерик. Виталий седеше там, не беше танцувал.
— Варя, да поизлезем — предложи й Вика.
Жените се червяха, пудреха, сресваха — тоалетната приличаше на фризьорски салон. Някаква жена си шиеше копче на колана. Служителката, която даваше салфетки, имаше игли и конци, жените й подхвърляха дребни пари.
— Ама ти какво си мислиш? — попита Вика. — Дойде с нас, а танцуваш с когото ти падне. Нима не разбираш?
— Но Виталик позволи.
— Той позволи да те поканят, а ти трябваше да откажеш. В какво положение ме постави, какво ще си помисли Ерик? Сега всички ще се извървят на нашата маса — видяха момиче, което на никого не отказва.
— Ами ако не искам да танцувам с Виталик?
— Тогава идвай с хора, с които искаш да танцуваш. Но щом си дошла с нас, ще танцуваш с Виталик, с Ерик, с наши познати в края на краищата. Но да танцуваш с когото ти падне?!
— Между другото той не е който ми падне, защото между другото те познава.
— Да, познава ме. По име. И аз го познавам. Льовочка! Тук всички го познават — тя презрително изкриви устни, — чертожник от проектантско бюро.
Ето откъде значи познава Зоя, и тя работи в проектантско бюро. Точно там я е виждал, тя се беше отбивала при Зоя. Запомнил я е, а тя си мислеше, че е актьор. Защо не, още по-добре, щом е чертожник, и тя смята да стане чертожничка.
— Ресторантско момче за танци — продължи Вика. — Паразитира покрай един играч на билярд, яде и пие за негова сметка. Ако ти харесва, следващия път можеш да дойдеш с него, да танцуваш с него и с неговите приятели, но днес, ако обичаш, имай добрината да не ме поставяш в идиотско положение.
Върнаха се в залата, Ерик и Виталий станаха, отместиха им столовете, помогнаха им да седнат.
Льова седеше на своята маса, но вече не с гръб, а с лице към Варя и когато оркестърът засвири, я погледна въпросително. Варя едва забележимо врътна глава. Льова пое към друга маса. Вика тръгна към дансинга с Ерик. Варя каза на Виталий, че не й се танцува.
Вечерта бе провалена. Виталий се мусеше на Вика: той честно й организира Ерик, а на него какво пробутаха? Философствуваше мъгляво за егоистите, които използуват почтените хора за собствените си интереси. Вика се преструваше, че не разбира намеците му, на Варя пък изобщо не й пукаше за този Виталик.
Излязоха от ресторанта към три през нощта. Виталий предложи да идат у тях да слушат плочи. Вика заяви, че е уморена и е късно.
— А ти? — попита тя Варя.
— На мен отдавна ми е време да си бъда вкъщи.
Ерик каза, че е техният шофьор и е готов да изпълни всяко нареждане. Виталий не се качи. Живеел наблизо, на улица „Горки“, прекрасно можел да се прибере пеша. Много благодарим за приятната вечер!
Вика насмешливо му помаха с ръка.
Общо взето, Вика остана доволна от Варя. На такава може да се разчита, не се продава евтино, не е празноглавка, добро, чисто момиче, отблясък от нейната наивност ще пада и върху Вика, именно такава спътница й е нужна. Заедно са класическа двойка: блондинка и брюнетка, еднакво високи, и двете красиви, само дето Варя трябва да се пооблече, посреше, да се научи на добри обноски.
Тя си уреди среща с Ерик утре в „Национал“.
Ще отиде с Варя и с един друг приятел, известен архитект, който наскоро получи първа награда на някакъв конкурс. Ерик се зарадва, името му беше познато.
Възнамеряваше ли Вика да се омъжи за чужденец и да замине с него, каквито бяха стремежите на другите „метрополски“ мадами? Още не беше решила. Беше възпитана в неприязън към всичко това. Като малка не можеше да понася простака, когото бяха настанили в една от техните стаи — той въвеждаше свой ред в коридора и в кухнята, мръсен и раздърпан работник, идваше си призори от нощна смяна, превръщаше банята в кална локва и виждаше в баща й, собственика на апартамента, недобита контра. А баща й, професор със световно име, беше принуден да получава хонорарите си в брашно, мармалад, слепнали бонбони — дори това криеха от съседите, за да не им окачат етикета „буржоа“. Незабравимите години на детството…
Сега всичко се промени. Върнаха им целия апартамент, баща й получава баснословни хонорари, снабдяват ги на най-високо ниво, вкъщи се събират прочути хора, тя има всичко, тоалети, козметика. И тук не й е зле, нали е една от първите красавици на Москва.
Но по-нататък? Професор? Народен артист? Голям началник? Разводи, издръжки… Младите започват от нулата, с четиристотин рубли заплата, не е в нейния стил да доведе вкъщи храненик. Вярно, вече има и нов елит — летци, авиоконструктори, правителството ги котка, дават им чудесни апартаменти, продукти, заплати, дори част от заплатите в бонове, за торгсина. Водопянов, Каманин, Доронин, Ляпидевски, Леваневски, Молоков, Слепньов — най-популярните имена в Москва. Но къде са тези летци? Сигурно са женени. Къде са тези тайнствени авиоконструктори?