В статията си Енгелс твърди, че в периодите на най-висше военно могъщество Русия е била ръководена от талантливи чуждестранни авантюристи, преди всичко немци: Екатерина Втора, Неселроде, Ливен, Гирс, Бенкендорф, Дубелт и други. Защо това трябва да се подчертава именно сега? Защо да даваме такъв коз на Хитлеровата пропаганда, като възвеличаваме немците? Защо изобщо да се подчертава ролята на неруския елемент в ръководството на Русия? Не е ли това намек за него, за грузинския му произход? И Зиновиев, и Кнорин не са руснаци. Но кой се сеща за тях, на кого са потрябвали?! Такъв паралел няма да хрумне на никого. Хората ще се сетят за другаря Сталин, именно така е пресметнат ударът. А целият тезис за неруския елемент се подхвърля на един чист руснак — Киров, на него подхвърлят това подаръче, на него те сега залагат най-много, също както навремето залагаха на другаря Сталин, за да отстранят Троцки.
Този път обаче те отиват по-далече, много по-далече. Защото в статията на Енгелс са видели не само тезиса за неруския елемент в ръководството на Русия. Енгелс нарича Русия крепост на европейската реакция, обвинява я едва ли не в експанзия, представя бъдещата война срещу Русия едва ли не като освободителна война. Точно така пише: „Победата на Германия означава победа на революцията… Ако Русия започне война — в атака срещу руснаците и техните съюзници, които и да са те!“ И нито дума за противоречията между Англия и Германия, а нали именно те се оказаха главен фактор за световната война. Очевидно Енгелс не е можал да предвиди всичко.
В крайна сметка основният смисъл на тази публикация е такъв: те искат да покажат на Хитлер, че в СССР има политически сили, които очакват война, които възлагат всичките си надежди на войната, за да съборят днешното ръководство, и затова са готови да се спазарят с Хитлер, за да му отстъпят едно-друго; да му дадат илюзия за външнополитическа победа, която му е нужна за оправдаване на идеята за реванш, а в тази идея е цялата сила на Хитлер, с нея той сплотява нацията.
Ала на Съветския съюз не му е нужна война, Съветският съюз не е готов за война — промишлената реконструкция на страната още не е приключена. Войната е нужна на тях, само на тях, защото те нямат друг начин да ГО свалят, защото не виждат други пътища към завземането на властта. Зиновиев и Радек се пишат непримирими противници на Хитлер, а като се опитват сега да публикуват статията на Енгелс, служат на него, подхранват амбициите МУ, подхвърлят му идейки за сговор със Запада, подготвят сделка зад гърба МУ и за НЕГОВА сметка.
Сталин взе лист хартия, потопи перото в мастилницата и със ситния си, но четлив почерк написа писмо до членовете на Политбюро относно статията на Енгелс. Само относно същината на статията. Не изложи личните си съображения, свързани със Зиновиев, Радек и Киров, не спомена и имената им. Сталин завърши писмото си така:
„Редно ли е след всичко казано да печатаме статията на Енгелс в нашия боен орган, в «Болшевик», като ръководеща или, във всеки случай, дълбоко поучителна статия, защото е ясно, че да я напечатаме в «Болшевик», означава мълком да й дадем именно такава сила?
Мисля, че не е редно. Й. Сталин.“
После той прекоси кабинета и отвори вратата към приемната, която служеше и за кабинет на Поскрьобишев. Сталин рядко използуваше звънеца, ако му трябваше Поскрьобишев, отваряше вратата и го поканваше или чрез него извикваше човека, който му трябваше. Поскрьобишев винаги беше на мястото си, а ако се отлъчеше за малко, на мястото му сядаше Двински.
Поскрьобишев беше тук. Сталин отиде до окаченото на стената сведение. В него ежедневно се нанасяха данните за хода на сеитбата — пролетно време, за прибирането на реколтата — през лятото, за доставките — есенно време. Както обикновено, той го прегледа внимателно и както обикновено — не го коментира. На връщане към кабинета си каза на Поскрьобишев:
— Елате при мен.
Поскрьобишев влезе в кабинета след Сталин и внимателно притвори вратата (Сталин не обичаше вратата да остава отворена, но не обичаше и да я затръшват шумно) и застана на няколко крачки от бюрото, така че да не стои до Сталин (той не обичаше и това), а достатъчно близко, та да чува тихия глас на Сталин, без да го моли да повтори (Сталин не обичаше да го молят да повтаря).