— Вземете това писмо — каза Сталин.
Поскрьобишев приближи, взе подадените му листове.
— Запознайте с писмото членовете на Политбюро. Заедно с писмото разпратете на членовете на Политбюро следното проекторешение: другарят Кнорин се освобождава от длъжността главен редактор на списание „Болшевик“. На длъжността главен редактор се назначава другарят Стецки. Зиновиев се изважда от редколегията на „Болшевик“ и вместо него се включва другарят Тал.
Поскрьобишев разбираше от половин дума какво иска другарят Сталин. В случая другарят Сталин искаше: а) писмото му да остане в един екземпляр и след като бъде прочетено от членовете на Политбюро, да се прибере в личния му сейф; б) писмото обяснява на членовете на Политбюро причините за промените в състава на редколегията на „Болшевик“; в) официално обяснение за тези размествания няма да последва.
— Разбрано! — отговори Поскрьобишев.
Но не си тръгна. Той притежаваше още една способност: по физиономията на Сталин безпогрешно преценяваше време ли е да си тръгне или още не е време.
Сталин взе от писалището тъмночервена сахтиянена папка и я даде на Поскрьобишев.
— Вземете пощата.
Сега вече Поскрьобишев разбра, че трябва да си тръгва, направи няколко крачки заднишком, после се обърна и излезе от кабинета, като пак така плътно и внимателно притвори вратата.
Когато седна зад бюрото си, Поскрьобишев прегледа върнатата му от Сталин поща в сахтиянената папка.
На Сталин се докладваше само най-важното от пощата. Умението да различава важното от маловажното, нужното от ненужното също беше ценно качество на Поскрьобишев. Той естествено не можеше физически да прочете сам цялата поща, изпратена до Сталин, с това се занимаваха специални хора в секретариата, те сортираха писмата и предаваха на Поскрьобишев онези, които смятаха за съществени. А вече от тях той подбираше онези, за които смяташе за необходимо да докладва. Хората в секретариата си разбираха от работата, знаеха какво се изисква, знаеха, че писмата, отнасящи се за членове на ЦК и особено за членове на Политбюро, задължително се докладват. Поскрьобишев поставяше на писалището на другаря Сталин тази сахтиянена папка с пощата всяка сутрин, а я вземаше, когато Сталин сам му я дадеше, както му я даде днес.
Както обикновено, Поскрьобишев разделяше върнатите писма на две купчинки: писма, до които се е докоснало перото на другаря Сталин, и писма, до които перото му не се е докоснало. Първите той веднага предаваше в секретариата, за да ги регистрират и да постъпят с тях според резолюцията на Сталин. Вторите, тоест писмата, на които нямаше никаква резолюция, не се регистрираха, а се запазваха в сейфа, докато ги поиска другарят Сталин.
Ала имаше и още една група писма — такива, които Сталин не връщаше веднага, а понякога и изобщо не връщаше, пазеше ги в писалището си, а често ги и унищожаваше. Това бяха писма от изключително значение.
Когато сутрин оставяше пощата на писалището на другаря Сталин, Поскрьобишев преброяваше и си записваше броя на писмата. Когато получаваше пощата от другаря Сталин, отново ги преброяваше и така научаваше колко писма Сталин е оставил при себе си. Знаеше също кои именно е оставил. Той имаше силна канцеларска памет: когато сутрин оставяше пощата, в общи линии помнеше съдържанието й.
Този път всичко беше налице, освен затворения плик с доклада на Ягода. Но тези пликове Сталин никога не му връщаше.
7.
Марк Александрович пристигна в Москва на двайсет и девети юни, непосредствено преди откриването на пленума на ЦК, и замина на първи юли вечерта, веднага щом пленумът завърши. Бързаше. Предстоеше пускът на прокатния стан, с този стан заводът ще стане предприятие със завършен металургичен цикъл. Главното жизнено дело на Марк Александрович — създаването на най-големия в света металургичен гигант — ще бъде приключено.
Марк Александрович не се отлъчи от нито едно заседание на пленума. Обсъжданите въпроси — доставките на зърно и месо, подобряването и развитието на животновъдството — са част от икономическата политика на партията и той, един от ръководителите на икономиката, е длъжен да бъде в течение на всеки неин аспект. Дори не се отби в Народния комисариат: главната задача — пускът на прокатния стан — се пешава вече не в Москва, а там, в завода.
И само едно неотнасящо се до пленума задължение предстоеше на Марк Александрович — да види Соня. Саша е осъден, интерниран и вече с нищо не може да му се помогне. Не помогнаха ходатайствата преди произнасянето на присъдата, още по-малко биха помогнали сега: присъдата на Особеното съвещание не подлежи на обжалване. Фактът, че за Саша е ходатайствувал той, Резанов, кандидат членът на ЦК, безспорно е докладван на най-високо равнище, но Саша е осъден и значи е замесен в нещо. Но това не е катастрофално: Саша е млад, три години ще отлетят бързо, животът е пред него.