Има ли той такъв апарат? Не, няма. Отдавна иска да промени състава на ЦК, но не успя да го направи дори на Седемнайсетия, на СВОЯ триумфален конгрес. Нямало, видите ли, основания за отвод, та беше принуден да остави в ЦК хора, на които мястото вече не е там, действуваше тяхното взаимно застъпничество, тяхната сплотеност, техните затвърдени взаимни връзки, той не можа да преодолее всичко това. Край! Този апарат вече си изслужи, каквото му бе отредено и вече не му е нужен в този вид, нужен му е друг апарат, такъв, който няма да разсъждава, за който ще съществува само един закон — НЕГОВАТА воля. Сегашният апарат е вече вехтория, отработена пара, дрипи. Обаче именно тези стари кадри са най циментирани помежду си, най-взаимосвързани, те няма така лесно да напуснат местата си, ще трябва да ги събаря. Но това ще бъдат завинаги обидени, завинаги спотаени, потенциални смъртни врагове, готови всеки миг да се присъединят към онзи, който се опълчи срещу НЕГО. Ще се наложи да ги унищожава. Сред тях ще има и заслужили в миналото хора — историята ще прости това на другаря Сталин. Сега техните минали заслуги стават вредни за делото на партията, те си въобразяват, че се разпореждат със съдбините на държавата. И затова трябва да ги смени. Да ги смени — значи да ги унищожи.
Сталин отново се разходи из кабинета, спря пред прозореца… Да, Октомврийската революция бе ръководена от Ленин, Ленин я извърши, това е неговата историческа заслуга. Но след като извърши революцията и запази новата власт в огъня на Гражданската война, той тръгна всъщност по пътя, подсказан му от опита на ортодоксалния марксизъм: непът беше началото на този път. С крайни революционни средства Ленин довърши буржоазната революция, разчисти пътя за нея, като унищожи остатъците от феодално-помешчическия строй. Но Ленин умря. Историята е велик режисьор. Тя навреме отстрани Ленин и даде на Русия нов вожд, който ще я поведе по истински социалистически път. За това ще е нужна още не една революция. Една революция, не по-маловажна от Октомврийската, той вече извърши — ликвидира индивидуалното селско стопанство, ликвидира кулачеството, ликвидира самата възможност за фермерски път на развитие на селото. При това загинаха милиони хора — историята ще му го прости. Той извърши и втора революция — насочи Русия по пътя на промишленото, индустриалното развитие, превърна я в съвременна промишлена, могъща във военно отношение държава. Висока цена бе платена за това, много жертви паднаха — историята ще го прости на другаря Сталин, историята не би му простила, ако бе оставил Русия слаба и безпомощна пред лицето на враговете й. Сега трябва да се създаде нов, особен апарат на властта. И да се унищожи старият. Унищожаването на стария апарат трябва да започне от онези, които вече са се опълчвали срещу НЕГО — от Зиновиев, Каменев, те са по-уязвими, те са се борили против партията и толкова много грешки са си признавали, че ще продължат да си признават, ще признаят какво ли не. И никой не ще посмее да ги защитава, и Киров не ще посмее.
Девет години Киров е в Ленинград. Какво направи той през тези години за превръщането на ленинградската партийна организация не в показна, а в истинска опора на Централния комитет на партията? Той реши да умиротвори този вечно фрондиращ град, вместо да го смачка. Да го смачка — значи да смени стария апарат с нов, старите кадри — с нови. Да го умиротвори — значи да остави стария апарат невредим, да остави старите кадри по местата им, само да ги привлече на своя страна. Именно по този път тръгна другарят Киров. Защо тръгна по него? Не разбираше задачата си ли? Добре я разбираше. Но разбираше именно своята задача, а не партийната, превърна Ленинград не в опора на партията, а в своя опора. Не той ги привлече на страната на партията, а те го привлякоха на своя страна, създадоха от него нов лидер.
Сталин отново отиде до писалището, отново препрочете доклада на Ягода. Да, протежето на Ягода — Запорожец — не е в състояние да промени обстановката в Ленинград. Безпомощен човек, нищожество!
Сталин отвори вратата към приемната и нареди на Поскрьобишев да извика за утре при него народния комисар по вътрешните работи другаря Ягода.
10.
На Ангара излязоха по пладне. Надвисналите над могъщата река огромни скали, нашарени от кафеникав, жълт, червен варовик, оголваха първичния строеж на земята.
След един час влязоха в Богучани. Тук им предстоеше да живеят.