Той взе от писалището доклада на Ягода и му го хвърли.
— На партията й трябват не хартишки, а дела. Свободен сте.
Сталин пусна Ягода. Дали той го разбра? Всичко разбра. Впрочем най-добре би било Киров да се съгласи да се премести в Москва. Той е секретар на ЦК; да си работи като секретар на ЦК. Ще му бъде пред очите. Вярно, редом с Орджоникидзе, но ще видим какво ще излезе от нежната им дружба, ако на Киров като на секретар на ЦК се възложи да отговаря за цялата промишленост, включително и за тежката, а значи и за Серго с целия му апарат. Орджоникидзе не е твърде умен, в този дует пее втори глас, но няма да пожелае да се подчинява на Киров и пряко. И много хубаво, здравото недоверие е най-добрата основа за съвместна работа.
Сталин влезе в приемната и нареди на Поскрьобишев да извика при него другаря Ежов.
Ежов се появи в апарата на ЦК през двайсет и седма година. Дребничко човече, почти джудже. Сталин обичаше ниските — той самият беше висок метър и шейсет.
Рядък случай — Сталин бе забравил кой го препоръча. Мехлис ли? Поскрьобишев? Товстуха? Някой от тях. Преди това Ежов беше на партийна работа в Казахстан.
В секретариата се прояви добре — помнеше кой къде кога и на кое място е работил, пазеше в паметта си стотици имена. Роден кадровик. През 1930 година ТОЙ го направи завеждащ отдел „Кадри“ на ЦК: И не сгреши. За десет минути Ежов даваше изчерпателни сведения за всеки номенклатурен кадър, включително и за всеки член на Политбюро — картотеката на Ежов включваше всички хора, този дребосък не признаваше авторитети, за него партийният стаж, социалният произход, миналите заслуги не играеха никаква роля Смяташе всички тези понятия за остарели, дори за вредни, защо го те даваха на носителя си илюзорно право на изключителност. Когато Ежов докладваше материал за някой член на Политбюро, теменужените му очи ставаха равнодушни, за него членовете на Политбюро по нищо не се различаваха от кой да е номенклатурен кадър. Ежов единствен в секретариата нямаше никакви лични връзки, нали никой не познаваше отпреди партийния деец от далечен Казахстан, а той именно затова мразеше кадрите, циментирани със здрави връзки, безжалостно разбиваше тези „обръчи“, изваждайки от тях най-важните брънки, прокарвайки по този начин НЕГОВАТА политика на разделяне хората в апарата. Вярно, Ежов беше единак, в борбата с мощните „обръчи“ той бранеше себе си и своето положение. Безспорно сляпата омраза е лошо качество в политиката, пречи да се вземат правилни решения. Но и лошите черти на характера могат да се използуват. Ежов не е „бели ръкавици“. Ежов е „черни ръкавици“, но и те са полезни за работата. Не разсъждава, а действува, лишен е от всякакви нравствени задръжки, от етични условности. Външно е скромен, но инак е честолюбив, иска да управлява хората, да решава съдбите им, но тайно, в своя кабинет, на своето бюро, със своите папки, с всемогъщата си картотека. Фактически той вече контролира органите на НКВД и Ягода го мрази — тук балансът е намерен. На Седемнайсетия конгрес ТОЙ го включи в състава на ЦК — една от малкото промени, които успя да направи. Сега трябва да го въведе в секретариата като наблюдател на органите на НКВД, съда и прокуратурата — тогава равновесието ще бъде постигнато напълно. С Ежов и Ягода, двама партньори, които се мразят, може да бъде спокоен за тази територия.
Сталин кимна към стола.
Ежов седна и сложи бележника пред себе си.
— Има предложение — каза Сталин — да се промени структурата на ЦК, да се допълни ЦК с нови отдели.
Когато Сталин казваше „има предложение“, това означаваше, че предложението излиза лично от другаря Сталин.
— От какво е предизвикано това предложение? — Сталин сякаш задаваше въпрос на самия себе си.
И сам си отговори:
— Мисля, че е предизвикано от разумни съображения.
Ежов гледаше в бележника си, готов веднага да записва.
— Ние преди време простихме на другаря Рязанов постъпката му — каза Сталин, — простихме му я, защото го беше предизвикал Пятаков. Но сама по себе си тази постъпка е възмутителна. Да арестуваш комисия отгоре! Нито един секретар на областен комитет не би посмял. А ето че един директор на завод посмя, дори без да се посъветва със секретаря на Градския комитет на партията. Това е сериозен сигнал.
Сталин направи пауза. Ежов записваше, без да вдига глава.
— За какво говори този сигнал? — отново запита себе си Сталин.