Сталин стана.
Бързо се надигна и Ежов, затвори бележника и пусна в джобчето на гърдите си автоматичната писалка.
Вече прав, Сталин каза:
— Да накажем Рязанов тогава би означавало да оправдаем провокационния акт на Пятаков. Но принципът на демократическия централизъм не бива да се нарушава дори когато центърът не е прав. Нека сега областният комитет на партията разгледа този въпрос. Комитетът да поиска обяснения, да проведе разследване и ви докладва материалите. Инцидентът трябва да бъде фиксиран.
12.
Още през пролетта, преди дипломирането, Малкова се обади на Шарок и му нареди на другата сутрин да се яви в отдел „Кадри“ на Народния комисариат на правосъдието.
И тъй, въпросът му е решен. Ако го пращат в завода — прекрасно, ако ли в съда или в прокуратурата, значи явно ще е в Москва, инак нямаше да го викат в Народния комисариат. Всички в института вече получиха назначения и всички ги пръснаха из провинцията.
На другия ден, в определения час, Юра се яви при Малкова. Щом влезе, тя стана, каза кратко и сухо:
— Елате!
Заведе го в малка полупразна стая с голи стени, имаше само вехто канцеларско бюро без странични чекмеджета, покрито със зелен, изпоцапан с мастило зелен картон, и три стола. От тавана висеше гола крушка — занемарена, кой знае за какво предназначена стая.
До мътния, отдавна немит прозорец бе застанал нисък мъж. Когато влязоха, се обърна. Малкова пусна напред Шарок и веднага излезе, плътно затвори вратата след себе си.
Те се оглеждаха известно време. Мъжът имаше неподвижно детинско лице, на което големите рогови очила придаваха неестествено възрастен вид. Юра винаги бе избягвал такива сухари — слабосилни, но обидчиви и отмъстителни. Сухарят се казваше Дяков, той предложи на Юра да седне и също седна насреща му.
— Вие завършвате института, другарю Шарок — започна Дяков, — предстои ви разпределение, бих искал да се запознаем по-отблизо. Разкажете ми за себе си.
Със съвсем същите думи го бе посрещнала навремето и Малкова. Не са твърде оригинални служителите от отдел „Кадри“. И Шарок отговори на Дяков по същия начин, по който бе отговорил някога на Малкова Син е на работник в шивашка фабрика, предишната му специалност е фрезист, в института се е занимавал с такава и такава обществена работа. Има и усложнение — брат му е съден за кражба. Изобщо отговори така, че с нищо да не се компрометира и същевременно да се покаже неподходящ за работа в органите на съда и прокуратурата, дано го пуснат да иде в завода.
Ала за разлика от Малкова, Дяков не захвана да му чете нотации относно брат му, явно вече беше осведомен по този въпрос За сметка на това го разпита за друго: Откъде са родом родителите му, какви роднини има, къде живеят, с какво жилище разполага семейството, най-сетне какви са плановете му след завършването на института.
— Искам да се върна в завода.
Дяков разбиращо кимна.
— Моята работа е да чуя какви са намеренията ви, нататък ще реши началството. Пак ще ви се обадя.
И тъй, искат да го вземат в комисариата или в прокуратурата, не е ясно само на каква работа. Избрали са него от целия випуск, приятно е наистина, но обърква плановете му. И макар че комисариатът или прокуратурата означаваха Москва, той реши все пак да настоява за завода.
След няколко дни Дяков му се обади и му каза да дойде в Народния комисариат на правосъдието. Юра отиде. Дяков го чакаше на пропуска. Качиха се с асансьора на четвъртия етаж и влязоха в същата стая, в която предишния път го бе приел Дяков.
До прозореца седеше и четеше вестник човек с военна униформа, с четири ромба на петлиците на гимнастьорката. Петлиците бяха малинови на цвят — войските на ОГПУ. Юра се напрегна — разбра на каква работа искат да го вземат.
— Другарят Березин — представи го Дяков.
Березин остави вестника и Юра видя бронзово ескимоско лице, отново го обзе тревога.
С жест Березин покани Юра да седне.
Дяков остана прав и седна вече по време на разговора, когато Березин и на него посочи с кимване стола.
Березин отначало мълчаливо огледа Юра, после бавно произнесе: