Льовочка се усмихваше мило и показваше кривото си зъбче, момче с лице на херувим, като слънчице се усмихваше Рина, бъбреха си за какво ли не, разглеждаха и обсъждаха минаващите момичета, весело и без вулгарност, момичетата не се сърдеха.
Именно те бяха стопани на парка, тези момчета без пари, дори тук бяха влезли без билети, и днес щяха да отидат в някой ресторант да танцуват. Къдрокосият Мирон, добродушният бизнесмен, изчезваше някъде, беше загадъчен, споменаваше за някакъв Костя, но никой не проявяваше тревога, знаеха, че от всяко положение ще отидат.
Варя се чувствуваше леко и свободно в тази компания, виждаше, че харесва на момчетата, на мълчаливия Ика, на Льовочка, но не беше сигурна, че ще я вземат в ресторанта, още повече със Зоя. Зоя им се бе натрапила, беше шумна и възбудена и както винаги в такива случаи, всички искаха да се отърват от нея.
Близо до входа имаше малка масичка, до нея седеше човек с брадичка. На масичката имаше купчинка пликове и моливи и табелка „Д. М. Зуев-Инсаров, графолог. Изследване на характера по почерка. Цена петдесет копейки“.
— Отдавна искам да науча какъв е характерът ми — изведнъж заяви Зоя, — има ли и други желаещи?
Рина недоумяващо вдигна вежди.
Вили Лонг покрусено въздъхна, разпери ръце.
— Жалко, че няма въртележка, инак и на въртележката щяхме да се повозим.
Варя разбра каква грешка бе допуснала приятелката й: за компанията това беше обикновена атракция.
Зоя отиде при масичката, извика Варя:
— Варя, ела тук!
Ако не отиде при Зоя, ще й се отвори известен шанс да я вземат на ресторант, ако отиде, ще бъде отхвърлена заедно с нея.
И все пак тя отиде при масичката на графолога. Прелисти книгата с отзиви… Максим Горки, Луначарски, известни актьори… „На Зуев-Инсаров от разобличения Ярон…“
Зоя надписа един плик, подаде го на графолога, кимна на Варя:
— Пиши!
— Не, не искам — отказа Варя. Имаше само осем копейки за трамвай. Пък и кой ли може да ти определи характера, и то по един надписан плик, глупости!
Но Зоя вече бе подала на графолога една рубла.
— За нея и за мене.
Варя надписа плика. Върнаха се в компанията, никой не обърна внимание, че те пак са тук, това си е в реда на нещата, всеки може да се отдалечи и да се върне.
Довтаса Мирон, произнесе нещо неразбираемо и пак изчезна.
Когато Зоя се заплесна да разговаря с единия Воля, Рина тихо каза на Варя:
— Ще идем в „Савой“, но без Зоя.
— Къде ще я дяна?
Рина сви рамене — твоя си работа, тебе те вземаме, а нея не, оправяй се както можеш. Слънчево усмихната, Рина сякаш нищо не бе казала.
И те започнаха да изчезват, не всички заедно, а един по един, умело и незабелязано като фокусници… А сега си отворете очите, няма никого.
Зоя и Варя останаха сами.
— Офейкали са — прошепна Зоя и заплака.
— А ти да не мислеше, че ще те изпратят с автомобил? — присмехулно попита Варя. — Или с файтон с гумени колела?
— Те са свине — мрачно проговори Зоя, — а най-голямата свиня е Рина, фуклата луничава. Рижава такава.
Те тръгнаха по алеята, смесиха се с навалицата из парка, навалицата беше гъста — и в театъра, и на естрадата, където свиреше джазовият оркестър на Цфасман, бяха обявили антракт. Направиха две скучни обиколки и видяха Ика на същото място, където бяха стояли през цялата вечер.
— Момичета — развика се Ика, — вас търся. Да тръгваме, бързо!
— Къде? — попита Варя.
— В „Савой“. Чакахме ви на спирката, не дойдохте, всички заминаха, а мен ме пратиха да ви взема.
— Никой нищо не ни е казал — възрази Зоя.
— Не знам — Ика не искаше да влиза в обяснения, — нещо не сте разбрали. Да вървим, бързо!
16.
Компанията вече седеше около голяма обла маса. Появяването на Варя и Зоя не предизвика никакви емоции, щом сте дошли, сядайте. Варя така и не разбра дали Ика се бе върнал да ги вземе по своя инициатива, или го бяха пратили.
На масата разговаряха за някаква Алевтина, убита от мъжа си, бухарец, от ревност. Рина присъствувала на процеса.
— Спаси го защитникът Брауде — разправяше Рина, — като се разпени, съдиите само дето не заподсмърчаха… „Въртящата врата на входа на «Национал» въвлича нашите момичета в порочния кръг на ресторантския живот.“ — Тя завъртя ръка, за да покаже как точно вратата въвлича момичетата в порочния кръг на ресторантския живот.